Бежанците започват да си тръгват от Европа

С уркав Омар и Ребиен Абдула напускат работата си и изхарчват спестяванията си да мигрират в Европа, където обаче откриват претъпкани лагери за кандидати за убежище, глад и студ. Сега обратно у дома в Северен Ирак, те описват опита си да намерят по-добър живот като „бедствие”.

Много от стотиците хиляди хора, отправящи се в Европа, нямат друг избор освен да търпят подобни несгоди, защото са бежанци от зони на война, където животът им е в опасност. Но Омар и Абдула са от северния кюрдски регион, който до голяма степен бе пощаден от боеве с „Ислямска държава”.

Двамата изхарчили за пътуването по около 8000 долара - по-голямата част за каналджии, но били блокирани за месеци в бежански лагери в Германия и Швеция, където твърдят, че получавали съвсем малко храна и пари.

„Много беше зле”, разказва 25-годишният Омар за лагера в Германия. „Избягахме заради глада. Даваха ни само чай и сирене, а седмичната сума, която ни отпускаха, беше 30 евро.” Те решили да пробват късмета си в Швеция, но и там не им провървяло.

„Когато пристигнахме там, беше зима. Замръзвахме. Настаниха ме в стая с трима сирийци. Не можех да говоря арабски, а те не знаеха кюрдски. Общувахме си като глухите”, каза Омар. След като опитали в Германия още веднъж, се отказали.

„Казахме си, хайде да се връщаме у дома. От дома по-добро няма.”

Двамата са част от увеличаващата се според експертите група емигранти, които се завръщат в страните си заради трудността да си намерят жилища и работа в Европа.

#Idomeni, Greece: Resilience. 3 photos to depict a refugee boy's struggle to overcome obstacles in #Europe #Safety pic.twitter.com/WcJ0HSHgLE

— Babar Baloch (@BabarBloch) March 10, 2016

Около 70 хиляди иракчани са част от вълната бежанци и емигранти, потърсили по-добър живот в Европа миналата година, според базираната в Женева Международна организация по миграция. Иракската федерация за бежанците, местна неправителствена организация, казва, че броят им може да е и двойно по-голям и че около 40 хиляди са от кюрдския регион.

Но с идването на зимата миналата година започна да расте броят на хората, подаващи до Международната организация по миграция молби за репатриране, от 100 души на месец, до 350 през септември, 761 през октомври и 831 през януари 2016 г.

„Много е трудно да се разбере точният им брой, понеже много от тях се връщат самостоятелно и се смесват с другите пътуващи”, посочва Сандра Блек, представител на Международната организация по миграция в Ирак. „Но броят нараства значително.”

Това може да е добра новина за европейските страни, които отвориха вратите си за бежанци от зони на войни, но не и за икономически емигранти. Може да е също показател за увеличаващите си трудности, с които бежанците се сблъскват в Германия и Швеция, приели общо над 1 милион емигранти миналата година.

„Те се връщат поради липса на надежда, че ще намерят къде да се установят в Европа, липса на възможности, бавните процедури за събиране на семействата и невъзможността да намерят жилища и живота, на който са се надявали”, отчита Блек.

„Увеличаващият се брой на пристигащи създаде огромен натиск върху миграционната система в Европа. Обработката на документите отнема дълго време и някои се отказват.”

Вижте още за бежанската криза:

Бежанската криза-организиран хаос, от който печели Турция

Гърция между ужаса в "Идомени" и кредиторите

Бундестагът в защита на свинското

Политико: Адът, наречен България

Маурисио Албахари, преподавател по антропология в университета „Нотр Дам”, който проучва миграцията в Европа, коментира, че някои европейски страни „активно се стремят да обезкуражат търсещите убежище, най-малкото индиректно.”

Той посочи, че го правят, като умишлено протакат процедурите за новопристигнали кандидати за убежище.

От 4305 иракчани, получили помощ от Международната организация по миграция да се приберат през 2015 г., една трета са от кюрдския регион. Големият автономен регион е безопасен и самият той е основна дестинация за бежанци. Но войната заедно с падащите цени на петрола се отразиха много зле на местната икономика.

Омар работел в ресторанти и супермаркети, а Абдула карал такси, което продал, за да си помогне финансово за пътуването. Те споделиха, че са решили да мигрират, защото всички го правели. „Всички казваха, че ще заминат, че в Европа е еди как си. Но когато отидох там, въобще не беше така”, разказва Омар.

„Да се живее в Европа е наистина трудно”, смята Абдула. „Трябва да чакаш. А ние не можехме да чакаме. Не можехме да чакаме, тъй като бяхме толкова свързани със земята и семействата си, с нашите майки и роднини. И честно казано, не си струва за Европа и един документ за пребиваване да напуснеш семейството и да рискуваш живота си.”

Соран Омар, шеф на комисията за човешки права в кюрдския регионален парламент, заяви, че това, което двамата са преживели, се среща често.

„Казахме на заместник-председателя на германския парламент, който беше тук неотдавна, че дори хората, избягали от Фалуджа и Рамади, живеят в по-добри условия тук, в Кюрдистан, отколкото бежанците в Германия”.

Соран Омар обаче добавя, че огромният поток на напускащи от региона не показва признаци за намаляване.

„Много хора може да се връщат. Но обратната тенденция е далеч по-голяма”, заявява той. „Хората тук нямат какво да губят. Смятаме, че тази година ще е годината на емиграцията”.

Collective failure to implement measures agreed by EU has led to escalated crisis https://t.co/TLccQwGsE8 #Europe pic.twitter.com/nBEKUiWrMi

— UN Refugee Agency (@Refugees) March 11, 2016

Междувременно стана ясно, че Германия е получила почти пълен списък на сирийските граждани, съставен в периода, в който властта в страната е била изцяло под контрола на президента Башар Асад.

Обемният файл, който вероятно се е намирал на компютър на един от джихадистите от „Ислямска държава“, е бил предаден на сирийското правителство в изгнание, намиращо се в Истанбул.

Федералната криминална служба извършва проверка на списъка, макар високопоставен служител да определи получените данни като „информационно съкровище“.

Регистърът може да бъде използван от федералната полиция като „спомагателен материал“ при работата с бежанците, за да бъде проверявана истинността на предоставяната от тях информация.

Освен списъка със сирийските граждани, Германия е получила около 60 досиета на германски граждани, които симпатизират на радикалната групировка „Ислямска държава“.