А нгела Меркел отвори вратите към бежанците, въпреки съпротивата на страни като Унгария. Германският канцлер действа еднолично, от позицията на Германия като естествен либерален политически хегемон в Европа.
Но не чувството за морално превъзходство беше движещият фактор за това решение. Готовността на Германия да действа временно като „спасител от последна инстанция” отразява желанието да се предотврати хуманитарна катастрофа и да се осигури време на Европейския съюз да излезе с многостранно решение на кризата, смята директорът на берлинския Институт за глобална публична политика (Global Public Policy Institute) Торстен Бенер.
Винаги е било ясно, че този ход ще има висока цена. Меркел никога не си е правила илюзии, че германският електорат е по-добродетелен от този в съседните европейски държави.
Но тя беше готова да инвестира политическия си капитал и временно да понесе цената на решението в Германия.
В същото време Меркел поиска осигуряване на външните граници на Европа и създаване така наречените „горещи точки” в граничните държави на ЕС, също така тя отхвърли правото на бежанците да избират страна убежище в рамките на общността.
Германия разшири списъка на „безопасните страни на произход”. Меркел също така постигна сделки за бежанците с турския президент Реджеп Ердоган и дори със съмнителните режими от Алжир до Еритрея, където тя изпрати германския министър за икономическо сътрудничество и развитие през декември миналата година.
В същото време канцлерът се опита да окаже натиск на другите европейски държави да се споразумеят за справедливо разпределение на бежанците в рамките на ЕС.
Но много от тях обявиха, че това е проблем на Германия и отказват да участват в решаването му. Според тях Меркел е действала еднолично. Като пример те дават липсата на солидарност от немска страна и по други политически въпроси.
За Меркел политическата цена расте бързо, като дясната популистка партия Алтернатива за Германия вече има около 10% подкрепа в национален мащаб и вероятно ще влезе в три регионални парламента на изборите през март.
Както би постъпил всеки либерален хегемон, Меркел сега се чуди дали тези цената все още си струва.
Може би за нея ще е по-добре да се затвори границите на Бавария и да упражни правото на Германия по силата на регламента от Дъблин, да върне бежанците там, откъдето са влезли в ЕС.
Има исторически прецеденти за промяна на политики от такава величина. След Втората световна война САЩ гарантират стабилни обменни курсове, обвързани с цената на златото, по споразумението от Бретън Уудс. През 1971 г., след като разходите за поддържане на тази политика се покачват рязко заради спекулациите срещу долара, президентът Ричард Никсън решава еднолично да се откаже от нея и да сложи край на златния стандарт.
Останалият свят нарича станалото „Шока на Никсън”. Сега е време Европа да се подготви за „Шока на Меркел”.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!