Затлъстяване, стрес, кръвно = риск за диабет

Днес, 14 ноември, е Световният ден за борба с диабета.

В световен мащаб 300 млн. души са в рисковата група за диабет, като заболяването става причина за 4 млн. смъртни случая годишно. Статистиката показва, че този брой се удвоява на всеки 10-15 години.

Разходите за лечение на болестта през 2010 г. надхвърлят 370 млрд. долара, а очакванията са те да достигнат 455 млрд. до 2030 г.

Близо половин милион българи страдат от диабет, от тях 3000 са деца. Тревожен е също така фактът, че възрастта на децата с това заболяване непрекъснато пада.

Ранното откриване на заболяването може значително да подобри и улесни лечението и състоянието на болните. От съществено значение е и воденето на правилен начин на живот, въпреки диагнозата диабет.

Основните симптоми, при които трябва задължително да посетите ендокринолог, са: непрестанна силна жажда, често уриниране, загуба на тегло, силно чувство на глад, чести инфекции в устата, уринарния тракт и по кожата, необяснима обща слабост, рязко спадане на тегло и др.

Диабетът бива Тип 1 и Тип 2, като диабетът от Тип 1 се свързва с назначаване на инсулинов режим, предписан задължително от лекар - ендокринолог.

Както за диабет от Тип 1, така и за диабет от Тип 2 е необходимо установяването на хранителен режим с прецизиране на качеството, количеството и съдържанието на въглехидрати и мазнини, както и ежедневен двигателен режим.

Най-важното е извършването на профилактични прегледи при ендокринолог, а при пациентите с диагностицирано заболяване - и периодични (през шест месеца, ако се налага по-чести) прегледи от специалист ендокринолог.

Безконтролното хранене, затлъстяването, високото кръвно налягане, увеличеният стрес са сред предпоставките, които водят до значително увеличаване на риска от развитие на диабет, подчертава пред БТА доц. Здравко Каменов, завеждащ Клиниката по ендокринология към Александровска болница.

Според ендокринолога е необходима коренна промяна на стила на живот.

Храним се с неблагоприятни храни и живеем с много стрес, а тези фактори могат да се повлияят като се повиши физическата активност. Трябва да се консумират храни, издържани от диетична гледна точка и да се намали стреса, което става най-трудно, съветва специалистът.

- Как се стига до заболяването от диабетна деца и възрастни?

- При децата по-типичен е първи тип диабет. Това най-често е автоимунно заболяване - организмът изработва различни антитела срещу собствените си клетки, които секретират инсулина и се стига до абсолютен инсулинов дефицит.

През последните години зачестява втори тип диабет при децата, който по принцип е характерен за възрастните. Този факт е много тревожен, защото това се дължи на наднорменото тегло или затлъстяване сред децата, което е епидемично разпространено.

Този рисков фактор се отнася не само до българските деца, но е проблем и в световен мащаб. Затлъстяването значително увеличава риска от развитието на втори тип захарен диабет у децата.

При възрастните се развива основно втори тип диабет, което също е свързано с наднормено тегло и с инсулинова резистентност, като при него има неефективно действие на инсулина и неадекватна секреция от бета клетките в панкреаса, които секретират инсулиновия хормон. Това води до покачване на нивото на кръвната захар.

- Задължително ли е дете с наднормено тегло или със затлъстяване да развие диабет?

- Не е задължително, но вероятността да се разболее от диабет е голяма. Ако детето отслабне - рискът намалява.

- Има ли наследствена предразпложеност при тази болест?

- Има я, но тя е по-изразена при втори тип диабет. При болни с диабет от втори тип, много често има близки роднини със същото заболяване.

- Доколко е вярно твърдението, че ако едно дете яде твърде много сладкиши, но не напълнява поради добър метаболизъм, пак ще развие диабет?

- Рискът е значително по-нисък. Първи тип диабет се развива много често на базата на някаква най-често вирусна инфекция, от която детето е боледувало. Вследствие на това се стига до промяна на имунната система в организма, появяват се елементи на автоимунна реакция и така се развива диабета. По принцип децата, които развиват първи тип диабет, са физически слабички.

- Може ли да се предотврати подобна поява на диабет или не би могло да се прогнозира?

- Първи тип диабет не може да бъде предотвратен. Втори тип диабет може да бъде предотвратен, но затова трябва да се прави скрининг сред рискови пациенти - тези с по-високо тегло, с поликистозни яйчници, с роднини, страдащи от диабет, родените доносени бебета, но с ниско тегло.

Във възрастта над 65 години, всеки пети човек има диабет. Проблемът е, че много от хората не знаят, че са болни от диабет. Болестта няма никаква изява, влошената кръвна захар не предизвиква болка и тези хора не се лекуват, но развиват диабетни усложнения.

Почти при една трета от пациентите при откриването на диабет от втори тип, вече има усложнения.

- Какви са усложненията на диабета?

Едните усложнения са остри, другите - хронични. Сред острите усложнения на диабета най-често срещани са хипогликемиите и кетоацидозата.

При контрол на диабета може да се стигне и до понижаване на кръвната захар - хипогликемия, което води до неблагоприятни последици.

При здрав човек също може да се появи хипогликемия, но при диабетиците те се срещат по-често, защото в хода на лечението няма физиологична регулация на кръвната захар.

Хроничните усложнения са две групи - макро - и микросъдови. Макросъдовите са атеросклерозата, исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест, периферна съдова болест. Микросъдовите усложнения са увреждането на очите - ретинопатия, увреждане на бъбреците и увреждане на нервите.

- Смятате ли, че в България се контролира достатъчно добре кръвната захар на пациентите?

Правихме проучване преди 5-6 години и се установи, че добър гликемичен контрол има само при 40 на сто от диабетиците. Останалите са декомпенсирани, така че още може да се желае по отношение на гликемичния контрол.

Той е функция на поне три неща - информираността, мотивацията и активността на общопрактикуващите лекари. Второто е информираността и обучението на пациентите и третото са реалните възможности, които съществуват за контрол на кръвната захар - наличие на глюкомери и тест ленти.

В клиниката по ендокринология има разработена програма за превенция на диабета, насочена към пациенти в риск, както и програма за обучение на болни от диабет.

- Пациентската организация твърди, че проследяването на нивото на кръвната захар на болните, навършили 18 години, е много по-слабо в сравнение с това при децата. Така ли е?

- Съгласен съм с това становище. Тест лентите са недостатъчни, за да се следи редовно кръвната захар у възрастните диабетици.

- Редно ли е Здравната каса да покрива по-голям брой тест ленти за възрастните болни?

- Добре е това да бъде направено, много пъти сме пледирали за това, но доколко може да бъде направено зависи от определен икономически ресурс.

- При човек, който е напълно здрав, само стресът може ли да отключи диабет?

- Стресът може да доведе до най-различни сходни проблеми, може да увеличи артериалното налягане, а хората с артериална хипертония имат повишен риск от захарен диабет.

- Онези, които не спят нощем, а денем са уморени, също са с повишен риск от развиване на диабет. Хроничният стрес, който много често води до повишаване на теглото, повлиява неблагоприятно развитието на захарен диабет.

- Означава ли, че стресът би могъл да води и до понижаване на теглото, тъй като не всички стресирани хора се хранят повече, а напротив - някои почти спират да се хранят вследствие на стрес?

- Тези, които намаляват консумирането на храна са по-малката част от хората. Огромната част от хората, подложени на стрес, започват да ядат повече или непрекъснато, късно вечер, дори и нощем. Като правило се увеличава теглото, а оттук се увеличава и рискът.

- Какво съветвате?

- Теглото е основен фактор и затова е необходима коренна промяна на стила на живот. Храним се с неблагоприятни храни и живеем с много стрес, а тези фактори могат да се повлияят като се повиши физическата активност. Трябва да се консумират храни, издържани от диетична гледна точка и да се намали стреса, което става най-трудно.