Едно от последните проучвания показва, че витамин D е в дефицит при много голяма част от населението в България, казва в интервю за БТА проф. д-р Стефка Петрова, диетолог, национален консултант в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването.
Тя обяснява доколко са полезни нискомаслените или обезмаслените млека и се спира обширно на въпросите, свързани с употребата на палмово масло в хранително-вкусовата промишленост.
Палмовото масло на практика не оправда очакванията, че е безвредно,
подчертава тя, като обяснява, че то все пак има и някои положителни страни.
"Палмовото масло е едно от малкото растителни масла, богати на наситени мастни киселини, на които са богати и животинските мазнини. Ето защо за разлика от растителните масла, то е твърдо, подобно на животинските, тъй като консистенцията на една мазнина се определя от съотношението на ненаситените и наситените мастни киселини в нея", обяснява проф. Петрова.
Преди време се установи, че трансмастните киселини, които се получават при хидрогенирането на растителните масла при производството на маргарини, имат вреден ефект, по-голям от този и на наситените мастни киселини.
Тогава именно сред производителите възникна идеята тази хидрогенирана растителна мазнина да бъде заместена с палмово масло, което е натурален продукт, естествено богат на наситени мастни киселини. Не на последно място като растително масло то съдържа витамин Е и някои други антиоксиданти.
За съжаление последните проучвания от ефекта на палмовото масло са почти категорични, че то не е безвредно. Независимо от полезния ефект на съставките му високото съдържание на палмотинова киселина, която е основната наситена мастна киселина в него, оказва, подобно на някои от мастните киселини в животинските мазнини, неблагоприятен ефект -
повишава нивата на т. нар. лош холестерол,
обяснява проф. Петрова.
"В по-напредналите страни при производството на маргарин се прилагат нови технологии за смяна на консистенцията на растителните масла, които се използват за тяхното производство. Те не се хидрогенират, за да се втвърдят и да се получат трансмастни киселини, а се използват други технологии, например на принципа на центрофугирането, с което също се постига по-твърда консистенция.На практика това са т. нар. полиненаситени маргарини, които се препоръчват навсякъде по света вместо традиционните маргарини, богати на трансмастни киселини и на палмово масло", обяснява специалистът.
Попитана за разликата между нискомаслените или обезмаслени млека и пълномаслените, експертът отговаря, че намаляването на млечните мазнини се препоръчва заради съдържанието на миристинова киселина.
"Има обаче и друг аспект, който е добре да се знае. С извличането на мазнините от млякото се извличат и много от
полезните за здравето мастноразтворими витамини като витамин А и витамин D
Затова модерните технологии и хранене включват при отнемане на част от млечната мазнина да се възстановят загубените при процеса витамини.
Специално внимание трябва да се обръща на витамин D, защото в нашите географски региони ние го приемаме достатъчно и с традиционните растителни храни. Този витамин е с огромно значение и за имунитета, и за раковите заболявания, и за остеопорозата.
Липсата му е проблем не само в страните на Северна Европа, но дори и в тези от нашия регион.
Едно от последните проучвания показва, че витамин D е в дефицит при много голяма част от населението в България. Тази критичност накара много страни да обогатяват лекарствата си и дори соковете с витамин D", казва проф. Петрова."Много млека и у нас започнаха да се обогатяват с витамин D и аз лично бих препоръчала да се предпочита именно този вид млека. Защото колкото калций човек да приема, когато няма достатъчно витамин D в организма, той не може пълноценно да се усвои", подчертава тя.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!