Ши иращи примери за
т.нар. "синдром на болната сграда"
при почистването на молове, хотели,
болници, ресторанти и предприятия е
събрала Българската асоциация на фирмите
за хигиена на вентилационни и климатични
инсталации.
Труп на гълъб в кухненската
вентилационна система на престижен
ресторант, грамада кестени, затрупали
изхода на вентилатор, извеждащ мръсния
въздух от голям търговски център, 150 кг
мазнини от 20-метрова вентилационна
тръба в окръжна болница, непочиствана
над 25 години.
"В един от случаите
екипът ни бе залят от натрупана течна
мазнина и се наложи да се изчака тя да
се изтече, запълвайки 20-литров съд. Едва
тогава можехме да продължим работа.
Работните лопатки
на турбините на вентилаторите до такава
степен се бяха напластили, че се наложи
използването на килограми препарат за
почистване и специални уреди.
Никой не се бе сетил в
продължение на 20 години да погледне
какво има в професионалната кухня на
известен петзвезден хотел", разказва
Пенка Недялкова, председател на
управителния съвет на асоциацията.
Проблемът, наречен
"синдром на болната сграда",
отдавна
е във фокуса на общественото внимание
в много европейски страни, а за решаването
му е изработен регламент.
Около 40% от общото
запрашаване на въздуха и лошото му
качество в помещенията е вследствие на
замърсени, лошо поддържани и неправилно
функциониращи вентилационни и климатични
инсталации.
Замърсяването е три
основни вида: запрашаване, събиране на
трупове на дребни животни и развитие
на плесен, обясняват специалистите.
Оставени непочистени,
въздухопроводите водят до появата на
болестотворни организми във въздуха
на помещенията - гъбички, мухъл, бактерии,
вируси, както и до отделяне на вредни
газови емисии от разтворители, строителни
отломки, гниещи органични вещества.
Те предизвикват редица
оплаквания
у тези, които престояват
по-дълго в съответната сграда - кашлица,
запушен нос, екземи, главоболие и тежки
алергии.
Според асоциацията в някои от
най-посещаваните бизнес и търговски
центрове у нас, както и в офиси и
представителни правителствени сгради
посетителите и работещите там дишат
опасен въздух, наситен с вируси,
бактерии и токсични вещества.
Проблемът "синдром
на болната сграда" е невидим, но
съществува във всяка по-стара от пет
години сграда, в която "чистият"
въздух се осигурява чрез вентилационни
системи.
Тъй като у нас тяхното
почистване не е задължително, а само
желателно, отложилият се прах и други
вредни частици се движат непрекъснато
и се
вдишват от хората, които работят и
живеят в затворените помещения
"До 3-4 години може да
се приведат в ред и най-големите сгради
в София, ако проблемът се осъзнае масово.
Всъщност това трябва да е регулярен
процес, така както правим почистване
всяка пролет и есен в нашите домове",
коментира Пенка Недялкова.
Според нея е притеснителен
фактът, че собственици и управители
не отчитат сериозността на проблемите,
които създават непочистените вентилационни
системи - повече болнични и отсъствия
поради заболявания, по-бърза амортизация,
повече разходи за ток, по-голям риск от
пожари.
Това не важи за бизнес
сградите, които са собственост на
европейски инвеститори - те работят по
установени в техните страни правила,
като поддръжката на вентилационните
системи не се свеждат само до смяна на
филтрите.
Важно е също, че
международните застрахователни компании
поставят условие за наличие на договори
за почистване, особено там, където има
търговски кухни, заради опасност от
пожари и изплащането на големи обезщетения
в полза на собствениците на обекта.
Най-добри практики
имат Дания, Великобритания, Финландия
и Германия. Според техните директиви
обектите се инспектират на определен
период в зависимост от предназначението
на сградата и помещенията.
Така например операционните
зали се почистват основно на половин
година, а цялата болница веднъж годишно,
офис сградите - на 3-5 години, търговските
кухни - на 6 или 12 месеца.
Източник:
netinfo
