Това е причината те да се инвалидизират, обясни пред журналисти д-р Юлия Джоргова, кардиолог в болницата "Света Екатерина", в днешния Световен ден на сърцето.
Все пак, обаче, за последните две години процентът на българските пациенти, които не достигат навреме до необходимата помощ, е намалял от 62 на 50%.
По данни на Дружеството на кардиолозите в България 6000 българи годишно умират от инфаркт.
Около 60% от общата смъртност у нас е свързана със сърдечно-съдовите заболявания - сред най-разпространените здравословни проблеми за българите. През последните години от тях страдат все по-млади хора, на 30-40 години.
Според проф. д-р Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите, че около 60 до 80% от инфарктите могат да бъдат предотвратени, ако се разпознаят симптомите навреме.
Науката счита всяка смърт от инфаркт преди 65-годишна възраст за преждевременна. Целта е до 2020 г. тя да бъде намалена с 20%, посочи проф. Гудев.
По думите му исхемичната болест на сърцето убива най-бързо
и голяма част от пациентите умират, преди да стигнат до болницата.
Проф. д-р Юлия Джоргова е и национален координатор на програма "Стенд за живот", която тръгна през 2008 г. За този период се отчита удвояване на първичната ангиопластика (поставяне на стенд).
Националният консултант по инвазивна кардиология доц. Божидар Финковотбеляза, че в края на 90-те години смъртността от остър инфаркт у нас е била 15-16 на сто, а в момента е под 6 на сто, което според него се дължи на съвременното инвазивно лечение.
10 хил. крачки на ден или изминаването на 6-7 км намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, съветва в интервю за БТА доц. Борислав Георгиев, кардиолог в Националната кардиологична болница.
Движението, отслабването, намаляването на консумацията на сол и тежки храни намаляват с 10-15 на сто риска от сърдечно-съдови заболявания, припомня специалистът. Според него
българинът не е научен да пази сърцето си,
а възпитанието в здравословен начин на живот започва от ранна детска възраст. Той обаче признава, че до голяма степен това се отнася и до другите европейски народи.
Профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания не трябва да се прави само в Световния ден сърцето, тя трябва да е ежедневна, съветва доц. Георгиев.
Той призовава родителите да дават на децата си не сандвичи, а плодове и зеленчуци, супи и готвена храна, дори когато са на училище, както и да ги научат да се движат.
Според него самите млади родители, които сега са на по 30-35 години, трябва да обърнат внимание и на своя начин на живот.
Това значи 10 хил. крачки на ден, или около 6-7 км, или интензивно ходене около половин час, което намалява не само теглото, но и лошия холестерол и нивото на стреса. Специалистът предупреждава, че
фитнесът с вдигане на тежести не е равностоен на ходенето пеша
Друг проблем, според доц. Георгиев, е, че не сме научени все още да четем етикетите на храните.
"В храненето на българина, включително и на децата, се консумира по 12 г сол на ден при оптимално количество 6 г. Сол се съдържа в почти всяка храна, а вкъщи или навън ние добавяме още.
Това кара човек да ожаднява, да пие прекомерно вода и да задържа течности в организма", предупреждава той. По думите му
навикът да се яде безсолно се добива за около една година
Не на последно място нивото на кръвното налягане трябва да се следи, особено ако човек е предразположен към развитие на сърдечно-съдово заболяване, съветва специалистът.
Има случаи, в които пациентите са свикнали с високите му стойности, а това е рисковано.
Лечението на високо кръвно налягане започва, когато при здрав човек стойностите му стигнат 140-80.
Индексът на телесната маса пък не трябва да надвишава 25. Талията на жените трябва да е под 80 см, а при мъжете - под 94 см. Стойности над тези говорят за наднормено тегло.
Мазнините, които са натрупани в областта на талията, по корема, са много по-опасни от тези, натрупани в краката, както при жените, така и при мъжете, припомня доцентът.
От 1 ноември 36 болници ще вписват в електронен регистър
интервенциите по инвазивна кардиология, които се извършват в тях, съобщи днес министърът на здравеопазването Стефан Константинов.
Регистърът ще се поддържа от Националния център по обществено здраве и анализи. В него ще се вписват всички процедури, извършени на пациента по време на престоя му в лечебното заведение.
Болниците, които не спазват правилата, ще бъдат санкционирани до 2000 лв. или ще им бъде отнет лицензът за тези дейности. Първите проверки ще бъдат извършени през декември.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!