Б�г �гарският опит в хирургичното лечение на
епилепсии е от шест години и нашите специалисти са направили
операции на близо 80 пациенти - половината от които деца, каза в интервю за БТА доц. Петя
Димова, невролог в Специализираната болница за активно лечение по
неврология и психиатрия "Св. Наум".
По думите й близо 40 на сто от детските епилепсии могат да
се разглеждат като "хирургични кандидати".
Доц. Димова посочи, че хирургичната
интервенция се плаща от НЗОК, но са скъпи
консумативите и някои изследвания на заболяването.
Един електрод струва около 1000 евро, а броят им зависи от
състоянието на пациента.
Използват се не по-малко от пет
електрода, защото иначе няма да може да се локализира огнището
на епилепсията, като се стига до 15 електрода, уточни специалистът.
Хирургичната намеса категорично подобрява
умственото развитие при по-голямата част от децата, като това е доказано
при проучвания, извършени в европейски центрове с голям опит, твърди доц. Димова.
Според нея това ще бъде потвърдено и от
експертите, които ще участват в първия български симпозиум по
хирургия на детски епилепсии, който се открива днес - 15 юни, в
парк-хотел "Москва" в София.
Във форума ще участват лектори
от Франция, Германия, Великобритания, Италия и Белгия.
Епилепсията нанася значителни поражения върху
детския организъм
В един развиващ се детски мозък
епилептичната активност (честите и неовладявани
с лекарства пристъпи) си взаимодейства с мозъчните функции,
които точно в този период се развиват. Затова в повечето случаи
децата имат увреждания в интелектуалното си развитие и/или в
двигателното.
Това се задълбочава при най-тежките случаи, както и от
приема на медикаменти.
По думите на специалиста няма безвредно лекарство, а пък
лекарствата за лечение на епилепсия действат на целия мозък. Те
имат странични ефекти, които също увреждат в по-голям процент от
случаите мозъчното развитие.
Три четвърти от децата с епилепсия
имат някакъв интелектуален или невро-психичен и двигателен
дефицит, посочва доц. Димова.
Единствената разлика с възрастните пациенти е, че при тях пристъпите са много по-редки.
Има определени показатели, на които
малките пациенти трябва да отговарят, за да бъдат подложени на операция, като се правят и немалък
брой изследвания.
Не могат да бъдат оперирани пациенти с генетични
генерализирани епилепсии или с епилепсия, която е с много
"огнища".
По думите й всички пациенти се проследяват
от времето на
оперативната намеса до момента.
При 70 на сто от оперираните деца са напълно
овладени епилептичните пристъпи, което е сравнимо с резултатите
в западноевропейските държави.
Някои от оперираните деца
продължават да пият лекарства, на други терапията е с по-малко
медикаменти и дози, а трети сами са прекъснали
приема на лекарства, което не е редно.
"Най-трудните случаи сме оперирали наскоро, защото
отскоро имаме възможност за приложение на вътремозъчни
електроди. Това е скъп консуматив и се заплаща от Фонда за
лечение на деца.
От другите 30% от оперираните деца - при 17
на сто има значителни подобрения, останалите са без промяна."
Според доц. Димова обаче и в
Европа има такива случаи, при които оперативното лечение не е
довело до промени.
По думите на лекаря има и листа на чакащи за такива
операции, с около 4-5 деца, които чакат
да се проведат допълнителни изследвания, за да може да се уточни
дали са подходящи или не.
Има и толкова чакащи възрастни
пациенти.
В България изчакването е по-кратко отколкото на Запад,
където обикновено е минимум половин година, посочва доц. Димова. В страната ни се
бави операцията за възрастен пациент, защото консумативите не се
плащат от фонд или здравна каса. Рядко са хората, които могат
да отделят 20 хил. лева за електроди.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
