Се етнато наредени по рафтовете на аптеки и
дрогерии, в шарени опаковки с обещания за здраве, младост и
красота, хранителните добавки напомнят на лакомства за
възрастни.
За всекиго има по нещо - който иска стройна фигура,
го чакат капсули и чайове за отслабване. Ако някой се чувства
отпаднал - моля, витамини ампули с женшен.
Търсенето на хранителни добавки у нас непрекъснато
се увеличава, но това е световна тенденция, коментира за БТА Яна
Георгиева, магистър-фармацевт.
Наблюденията й са, че търсенето
на една или друга хранителна добавка зависи до голяма степен от нейната реклама.
В
аптеката често влизали възрастни хора, които носели изрезки от
вестници и посочвали към картинката: "Дайте ми от тези хапчета".
Хранителните добавки обаче печелят все повече
почитатели и сред младите.
При обикновени натоварвания - физически и умствени -
храната е достатъчна за набавяне на необходимите витамини и
минерали, обяснява обаче за БТА диетологът проф. Иван Топузов.
Според него нуждата от приемане на витаминни
препарати се появява в екстремни ситуации - студентски сесии,
състезания, продължителни физически натоварвания и настинки.
Специалистът е убеден, че при балансирано хранене
организмът се снабдява с всички необходими вещества и
нуждата от
хранителни добавки отпада
Той предупреждава, че
безразборното приемане на хранителни добавки с други лекарствени
средства може да доведе до нежелани ефекти.
"Желателно е
първият път да бъде направена консултация с лекар. Доказано е
например, че прополисът може синергично да подсили действието на
антибиотиците".
С това мнение е съгласна и д-р Боряна Дамянова от
Института по органична химия с център по фитохимия към БАН.
"В
химията изобщо и във фитохимията в частност полезните съставки
на храната се наричат "биологично-активни вещества". Между
биологично-активните вещества има такива с много ясно изразено
полезно действие, но и много други, които имат т.нар. синергичен
ефект - т.е.
усилват или отслабват ефекта на полезните
компоненти
Неотдавна бяха публикувани данните от датско изследване, според което редовното приемане на
хранителни добавки, съдържащи витамини А и Е, могат да съкратят
живота.
Едно от обясненията е, че прекаляването с дозите,
особено за мастно-разтворимите витамини, води до хипервитаминози
с отрицателни последици за здравето, обяснява проф. Топузов.
Има и друго логично обяснение. Приемайки хранителни добавки,
хората отбелязват за себе си, че през този ден са свършили нещо
полезно за здравето си и не са задължени повече да спортуват
или да се хранят балансирано.
Според д-р Дамянова, не бива да се пренебрегва
и фактът, че при хранителните добавки става въпрос за ефекти,
наблюдавани в традиционната медицина на етноси, живеещи при
различни климатични условия,
със съвършено различен начин на
живот и хранене
С други думи, ако една билка е доказала
благотворното си действие върху южноамериканеца, то тя може и
да няма същия ефект за европееца.
Въпреки че армията от почитатели на хранителните
добавки непрекъснато нараства, не липсват и скептици.
"Не вярвам
в ползата им.
Смятам, че всичко се прави за пари", казва 58-годишната Ани Станчева от Русе.
Данните за ползата или вредата от всяко полезно или
вредно вещество върху човешкия организъм е въпрос по-скоро на
статистическа преценка - на колко процента от поелите го хора с определени дефицити то помага, на колко - не, има ли или не
странични ефекти, уточнява д-р Дамянова. Според нея доста от
нашумелите хранителни добавки са с прехвалени качества
Тя дава пример с лененото масло, превърнало се в хит на пазара
през последните години.
"Лененото масло съдържа полиненаситените мастни
киселини омега-6 и омега-3, които са много важни за човешкия
организъм. Човек не ги произвежда по
метаболитен път и се налага да си ги набавя чрез храната -
слънчогледово масло, рибено масло, ядки".
Д-р Дамянова набляга
обаче на това, че лененото масло никога не е било обичайна храна
на човека.
Според химичката рекламата, че поради наличието на полезни киселини то понижава нивото на холестерола,
при всички случаи е преувеличена. "Сигурно е
само това, че лененото масло поне е по-безвредно от лекарствата
от групата на статините, които се предписват за понижаване на
нивото на холестерола".
Най-голям риск за стоки "менте" съществува при
продукти,
които не минават през аптечната мрежа, предупреждава проф.
Топузов.
Определен риск има и при продукти, разпространявани
от т.нар. мултилевъл компании (по-познати като дистрибуторски
мрежи), при които трудно се доказва и поддържа
необходимото високо качество при производството.
Най-добре е хората да
се обръщат към познати компании, доказали се на пазара, и да не
забравят, че хранителните добавки са точно това, което са -
допълнение, а не заместител на качествената храна, единодушни са специалистите.
Източник:
БГНЕС
