Съкровището на Ливърмор

В Ливърмор, на 70 км от Сан Франциско, хората отдавна чакат този ден. По-точно от 2001 г. Тогава, преди 10 години, в местната пожарна се провежда последният юбилеен празник. Най-сетне всичко е готово - радио, телевизия, локални вестникари и отбрани гости. Гаражът на пожарната е препълнен и партито може да започне. А какъв е поводът? Рожденикът виси самотен на тавана и... свети. Свети вече от 110 години. Най-старата електрическа крушка в света!

Тази крушка никога не е гасена

Ливърмор обича своето съкровище. В това няма съмнение. Обича го и Дик Джоунс, който преди няколко години е създал собствен сайт (CentennialBulb.org). Дик е официалният фотограф на крушката. Неин летописец пък е журналистът Майк Дънстън, с когото всъщност започва цялата история. Преди 40 години той привлича вниманието на обществеността върху сензационната крушка. Като млад репортер той интервюира навремето шефа на пожарната команда Джак Бърд. Бърд му разказва, че през 1901 г. собственикът на местната електрическа компания подарил крушката на пожарната. "Тази крушка никога не е били изгасяна", казва Бърд, "с изключение на една седмица по време на ремонта на пожарната и при някои прекъсвания на тока."

Добра история, смята Майк Дънстън. Дали обаче историята е истинска? Дънстън започва свое разследване. В някакъв момент се натъква на Силва Бърнъл Бек, дъщеря на някогашния собственик на електрическата компания. "Да, моят баща преди много години е подарил тази крушка на пожарната в града", разказва тогава 80-годишната Бек. "И по точно на 8 юни 1901 г."

С писмените изявления на госпожа Бек журналистът се обръща към издателя на "Гинес". След като получава потвърждение, че крушката ще бъде включена в книгата на рекордите, Дънстън "хвърля бомбата", като заявява, че крушката вероятно е най-старата в света. Вестници и списания от цял свят публикуват историята на първите си страници. Ливърмор става световно известен. Дотогава малкото градче е известно само с лабораторията си за разработка на атомно оръжие. Ето че перспективата са променя. От "градчето с атомната бомба" Ливърмор се превръща в "града с незагасващата електрическа крушка".

Учените също се опитват да разгадаят "чудото" от Ливърмор. Оказва се, че крушката е произведена през 1897 г. от някой си проф. Адолф Шалет, френски имигрант. Намотката е от карбон и е значително по-дебела от тази на крушките на Едисън. Тъй като производството на Шалет е било значително по-скъпо, в крайна сметка на пазара се налага по-нискокачествената, но по-проста крушка на "Дженерал електрик къмпани" на Томас Едисон.

И продължава да свети...

В действителност никой не знае как е възможно след 110 години крушката да продължава да свети. Мнозина пък и не искат да знаят. Макар да е била интересна за научния свят, никой досега не се е осмелил да я докосне или разглоби. Вместо това в Ливърмор се прави всичко възможно "столетницата" да продължи да свети. От преместването на пожарната през 1976 г. най-старата електрическа крушка има отделно захранване, за да се избегнат всякакви аварии. Всеки 10 секунди уеб-камера изпраща по цял свят фотоси на крушката, за да може и чуждестранните й фенове да се убедят, че тя продължава да свети. Какво ще стане, когато един ден тя все пак угасне? За този ден никой не иска и да мисли. Всички някак са свикнали с това Ливърмор да бъде "градът с вечната електрическа крушка".