Поглед в бъдещето – каква е неизбежната съдба на Слънчевата система

Н ашият общ космически дом – Земята, е една от осемте планети, влизащи в състава на Слънчевата система, която пък е част от галактиката Млечен път. Това са факти, които всеки ученик знае.

Свикнали сме да смятаме, че нашето малко кътче в безбрежната Вселена в голяма степен е статично. Това обаче изобщо не е така. В Слънчевата система постепенно настъпват промени, които ще променят напълно нейния облик.

Nasa has ‘fundamental physics’ breakthrough after explosion from Sun https://t.co/WcmtInPhW9

— The Independent (@Independent) June 8, 2021

Някои от тях са незначителни, но други ще имат меко казано катастрофални последици.

Смъртта на Слънцето

Звездите се като живи същества – те се раждат, живеят и умират. Слънцето не е изключение от това правило. Учените отбелязват, че в далечното бъдеще неговото „гориво“ ще свърши и то ще се превърне в бяло джудже. Всеизвестен факт е, че звездите произвеждат енергия чрез термоядрен синтез, превръщайки водород в хелий. Когато водородът свърши, те се трансформират в червени гиганти. Това означава, че външните им слоеве се охлаждат и разширяват, докато ядрото се нагрява, а хелият се превръща във въглерод.

Какво се случва след това? Ако дадена звезда е много масивна, ядреният синтез ще продължи, което ще доведе до образуването на по-тежки елементи, включително желязо, а накрая тя ще избухне като свръхнова. Но това не е краят. След експлозията тя се превръща в неутронна звезда или черна дупка.

Съдбата на Слънцето, чиято маса не е достатъчно голяма, ще е друга. Вместо да се взриви, то ще изхвърли външните си слоеве. Това ще бъде пагубно за Меркурий, Венера и Земята. Трите планети буквално ще бъдат изпепелени и погълнати от Слънцето.

Успокоителното в случая е, че имаме достатъчно време да се подготвим и да си намерим нов дом, тъй като това ще се случи след около 5 млрд. години.

Отдалечаващата се Луна

Луната, която е неделим спътник на Земята от няколко милиарда години, постепенно се отдалечава от нашата планета. Ако трябва да сме максимално точни, разстоянието между двата обекта се увеличава всяка година с по около 3,7 см. Причината за това са сложните гравитационни взаимодействия между Земята и Луната. На пръв поглед изглежда, че става въпрос за незначителна промяна, но тя ще доведе до някои съществени последици за нашата планета. Една от тях е, че денонощието ще нарасне.

To the Moon! We have 11 science payloads going to the lunar surface on @Astrobotic’s Peregrine lander. This is one example of 14 companies we’re working with to land technology on the Moon & prepare for astronaut missions under the #Artemis program: https://t.co/Vnuol2o9dt pic.twitter.com/tlQjo6BRv6

— NASA (@NASA) April 20, 2022

Когато Луната и Земята се образували преди приблизително 4,5 милиарда години, продължителността на дните била едва 5 часа. Това означава, че всяка година тя се увеличавала с по 0,0000152 секунди, за да достигне настоящите 24 часа.

Учените изчисляват, че след около 250 млн. години денонощието ще се състои от 25 часа. Те добавят, че свързаното с този процес намаляване на скоростта, с която Земята се върти около оста си, ще има катастрофален ефект върху живота на нашата планета. То ще повлияе на сезоните, причинявайки екстремни температурни колебания, към които много животински и растителни видове няма да успеят да се приспособят.

Пръстените на Марс

След около 70 млн. години едно събитие ще промени драстично облика на Марс. То няма да засегне по никакъв начин Земята, но със сигурност ще бъде повече от зрелищно. Един от спътниците на Червената планета – Фобос, постепенно се приближава към нея.

A solar eclipse – on Mars? Yep. NASA's Perseverance Mars Rover captured footage of Phobos, one of Mars' two moons, crossing the face of the sun. pic.twitter.com/Mlgt1onXIE

— USA TODAY (@USATODAY) April 25, 2022

В даден момент, когато разстоянието между двата обекта стане достатъчно малко, Фобос ще бъде разкъсан от гравитацията на Марс. Неговите останки ще продължат да обикалят около планетата и ще се превърнат в пръстен, подобен на тези, които имат Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Експлозията на Бетелгейзе

Бетелгейзе е една от най-ярките звезди на нощното небе. Тя се намира в съзвездието Орион и е на около 700 светлинни години от нас. Бетелгейзе е много по-голяма, масивна и ярка звезда от Слънцето. Учените отбелязват, че ако бъде поставена в центъра на Слънчевата система, тя би обхванала орбитите на Меркурий, Венера, Земята и Марс.

.@NASAHubble watched a star explode into oblivion. At its peak, the supernova burst was 5 billion times as bright as the Sun: https://t.co/gjJVecJonR pic.twitter.com/56LdJYdDJa

— NASA (@NASA) October 1, 2020

Една друга подробност, свързана с нея, привлича вниманието на астрономите. Бетелгейзе се намира в късен стадий от своята еволюция. Звездата е изчерпала запасите си от водород и вече се образуват по-тежки елементи. От повърхността ѝ изтича материя, поради което около нея се е образувала огромна обвивка от газ и прах. Казано по друг начин – дните на звездата са преброени. В някакъв момент тя ще избухне като свръхнова, а според някои астрономи това може вече да се е случило, но светлината от въпросното събитие все още да не е достигнала до нас.

Самата експлозия няма да повлияе на Земята или на Слънчевата система, но ще промени напълно звездното небе, което виждаме всяка нощ. Когато това се случи, Бетелгейзе ще стане почти толкова ярка, колкото е Луната. Звездата ще бъде видима дори и през деня. Свръхновата ще бъде видима в продължение на няколко седмици, след което яркостта ѝ ще започне да намалява.

In 2019, the red supergiant star Betelgeuse began to dim drastically. Some astronomers worried it would explode in a supernova. But a new study has now found that the dimming was the product of dust, not a prelude to destruction. https://t.co/XtLo40ZaRN

— The New York Times (@nytimes) June 20, 2021

Събитието ще бъде изключително, особено като се има предвид, че за последен път подобна експлозия в Млечния път е била наблюдавана през далечната 1604 г. от германския астроном Йоханес Кеплер.

Сблъсък на планети

Съществуват редица теории за това как ще настъпи краят на Слънчевата система. Една от тях гласи, че след няколко милиарда години орбитите на четирите вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс) ще се променят драстично. Според въпросната теория основният виновник за това ще бъде Меркурий. Неговата орбита има много по-голям ексцентритет от тези на останалите планети в Слънчевата система, т.е. тя е много разтеглена.

Някои учени смятат, че това създава условия за потенциална катастрофа. Според тях съществува опасност гравитацията на Юпитер да улови Меркурий и да го „издърпа“ навън, към орбитата на Венера. При такъв сценарий е възможно двете планети да се сблъскат или на свой ред да навлязат в орбитата на Земята. Пределно ясно е, че последиците биха били апокалиптични. Все пак трябва да се отбележи, че няма защо да се притеснявате, тъй като вероятността подобно нещо да се случи е изключително малка.

Още от автора:

Краят на света, който така и не настъпи

Защо тези звезди се опитват да „избягат“ от Млечния път

Застрашена ли е Земята от „скитаща“ черна дупка?

Най-странните теории за Слънчевата система

Белите дупки – мистериозните близнаци на черните дупки

Тайните на квантовия бумеранг

Гравитационните вълни и тайните на Вселената