С мятало се е, че борът Уолеми е изчезнал преди 2 милиона години, докато не е открит отново от група туристи през 1994 г. Сега учените са разкодирали генома му, за да разберат как е оцелял - почти непроменен - от времето на динозаврите.
През 1994 г. туристи откриват група странни дървета, растящи в каньон в националния парк Уолеми, на около 100 км западно от Сидни, Австралия. Един от туристите уведомява служител на парка, който от своя страна показва образци от листата на ботаник. В крайна сметка е установено, че дървета представляват древен вид, който на практика е бил замразен във времето, откакто динозаврите са бродили по Земята.
Наричан от някои "жива вкаменелост", борът Уолеми е почти идентичен със запазените останки, датиращи от периода Креда (преди 66 милиона години).
В момента в дивата природа има само 60 такива дървета. Учени предупреждават, че оцелелите дървета са застрашени от пожарите в региона.
Mystery of 'living fossil' tree frozen in time for 66 million years finally solved https://t.co/opgLm5XSLK
— Live Science (@LiveScience) September 15, 2023
Сега учени от Австралия, САЩ и Италия разкодираха генома му, хвърлиха светлина върху уникалната му еволюция и репродуктивни навици.
"Борът има 26 хромозоми - съдържащи зашеметяващите 12,2 милиарда базови двойки. За сравнение, хората имат само около 3 милиарда базови двойки. Въпреки големината на генома си, боровете от вида Уолеми са с изключително ниско генетично разнообразие", разказва един от учените пред Live Science.
Всъщност растенията не обменят много генетичен материал. Изглежда, че останалите дървета се възпроизвеждат предимно чрез клониране - при което от основата излизат издънки, които израстват в нови дървета.
Редкостта на борът Уолеми може да се дължи отчасти на големия брой транспозони "скачащи гени" - ДНК, които могат да променят позицията си в генома.
"Най-малкият растителен и най-големият растителен геном имат почти еднакъв брой гени", казва Джералд Шенкнехт, директор на Програмата за изследване на растителния геном на Националната научна фондация.
Транспозоните могат да оказват съществено влияние върху еволюцията на даден организъм.
Ако транспозоните са предизвиквали вредни мутации, те може да са допринесли за намаляване на популацията, ускорено от променящия се климат и други фактори, твърдят изследователите. Тези стресови условия може да са накарали растението да премине към клоново размножаване.
Декодирането на генома разкрива също, защо борът Уолеми е податлив на болести - по-специално на патогенна водна плесен, която причинява загиване на дърветата. Гените на дървото, устойчиви на болести, са потиснати от вид собствена РНК, която е свързана с развитието на по-широки листа. Боровете от вида Уолеми, за разлика от повечето иглолистни дървета, имат широки игли, обясняват учени.
Въпреки че в природата са останали само четири малки популации, боровете са широко размножавани от ботанически градини и други институции в опит да бъдат запазени и да се изучи уникалната им биология. Видът се счита за критично застрашен от IUCN.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!