Защо са ни нужни опасните големи хищници

Г�е �емите хищници - като вълците, морските видри, лъвовете, акулите, мечките и др., който стоят на върха на хранителната пирамида, плашат ни и същевременно ни интригуват, са жизненоважни за оцеляването на екосистемите.

Намаляването на техните популации, което е световна тенденция, има пагубен ефект върху баланса в природата и хабитатите, предупреждава мащабно изследване.

Големите месоядни, а и растителноядни, видове поддържат екосистемите по начин, който контролира също разпространението на болестите по хората, пожарите, въглеродните емисии и същевременно оказва благоприятен ефект върху земеделието, водните ресурси, лесовъдството и т.н.

Хищниците са много по-малко опасни, отколкото е голяма опасността от изчезването им, предупреждават учените, според които настоящото изследване е най-сериозното за последното десетилетие.

Екип от около 20 водещи еколози събрал примери по суша и вода от цял свят, за да направи заключението, че хищниците са несъразмерно уязвими на човешката дейност.

Те имат нужда от големи пространства и тяхното изчезване е по-бързо, отколкото на много други видове.

Ефектът е колкото очакван, толкова и непредвидим

Според учените планетата ни преминава през шестото масово изчезване на видове, което се различава от предишните, тъй като е предизвикано от човешката дейност - замърсяване, застрояване, селско стопанство, лов и риболов.

Вто примери:

В националния парк Йелоустоун, например, където по премахването на вълците от списъка на защитените животни все още няма единодушно мнение, учените установяват, че липсата им води до масово размножаване на лосовете, които започват да пасат на воля, предизвиквайки промяна на речните брегове и курса на течение на водата.

Това не позволява на върбите и младите стръкчета да се захванат и намалява сенчестия хабитат, нужен на речните риби, за да виреят.

Връщането на вълците е обърнало този ефект и е върнало отново баланса за бобри, птици и риби.

В Тихия океан пък морските видри помагат за опазването на кафявите морски водорасли, миди и риби и не позволяват на морските таралежи да "преядат" с водораслите.

В пример от Африка учените посочват как чумата

по рогатия добитък е поразила цели поколения гну и биволи - без които растителността избуява, преминавайки от тревиста към храстовидна, а това води до по-чести пожари.

Мащабна програма в Източна Африка през 60-те години ликвидира заболяването, числеността на тревопасните животни нарастна до 80-те, промени пейзажа и пожарите намаляха.

Пак в Африка намаляването на лъвовете и леопардите засили популацията на зелените павиани, които влязоха в по-голям контакт с хората в търсене на храна. В резултат чревни паразити нападнаха и павианите, и хората.

Лешоядите, например, имат контрол върху антракса и бяса по животните, а рибите хищници - върху маларията и върху количеството въглероден диоксид, поглъщан от езерата.

Както показват някои от примерите, връщането в дадена среда на определени хищници може да обърне последиците от тяхната загуба. Това е добрата новина.

От друга страна, понякога промените са като еднопосочна улица и системите се променят така, че не достигат предишната точка на баланс.