От 2014 г. производителите на храни в България ще са задължени да
обявяват на етикета съдържанието на мазнини, въглехидрати, холестерол,
наситени мастни киселини и трансмазнини.
Това съобщи проф. Стефка Петрова,
експерт по хранене в Центъра по обществено здраве и анализи, цитирана от БоленЗдрав.
След две години изтича гратисният период на европейска директива, влязла в сила
през ноември 2011 г.
Причините са епидемията от затлъстяване, която засяга все повече
страни в ЕС, както и негативният ефект върху здравето от прекомерната
консумация на някои вещества, които се влагат за индустриалното
производство на храни.
Най-оспорвани са трансмазнините, за които съществуват сведения, че имат канцерогенен ефект, пояснява Петрова.
По думите й в момента
нито производителите, нито търговците са задължени да ги обявяват на
етикета и така "хората се тъпчат с вредни храни, без да го осъзнават".
Трансмазнините най-често са от палмово и кокосово масло
обяснява експертът. Поначало те
съдържат много големи количества наситени мастни киселини, които вдигат
лошия холестерол. Имат обаче определени предимства, които ги правят
атрактивни за хранителната промишленост.
Палмовото масло е се
окислява трудно и освен това е твърдо. То дава плътна консистенция на
продукта и затова го влагат много в сладоледи, десерти и маргарини.
"Само палмовото масло не е най-лошият вариант. По-опасно е, когато то
е хидрогенирано, за да стане още по-твърдо. А у нас масово се внася
хидрогениран продукт. Това са растителни мазнини, променени чрез
химически процес.
За да стане по-твърда мазнината, се отнемат двойни
връзки от двойно ненаситените мастни киселини. Така от олиото се правят
маргарините.
В процеса обаче голяма част от мононенаситените мастни
киселини стават наситени - т.е.
от полезни се превръщат във вредни
Променя се консистенцията - от течна в твърда. Получава се и т.нар.
трансформа, която е още по-рискова за здравето", обяснява проф. Петрова.
Експертите по хранене са не просто против палмовото масло, а срещу
дехидрогенираното. Науката категорично доказва, че
трансмазнините влияят зле на здравето и трябва да се избягват, и в Европа за
повечето маргарини вече не се използва тази технология.
У нас обаче не е
така - всички маргарини (с изключение само на един по думите на Петрова) съдържат вредната
съставка.
Много маргарини в Европа вече съдържат масла като рапичното,
сусамовото, ореховото, чиито мазнини в организма впоследствие се превръщат в
омега-3 мастни киселини и имат защитно
действие.
За производството им не се използва дехидрогенацията, а друга
технология, която запазва свойствата на растителната мазнина. След това
тя се обогатява с витамини и се получава продукт, който е по-добър от
маслото, обяснява проф. Петрова.
Трансмазнините са забранени в Ню Йорк и още на много други места.
В
ЕС обаче още умуват по въпроса
Като член на групата по физическа и хранителна
активност към Европейската комисия преди съм поставяла въпроса да се
сложи някакво ограничение за използването на трансмазнини в храните,
защото смятам, че в нашия регион от производителите няма да тръгне
инициатива в интерес на обществото, разказва експертът по хранене.
Отговорът
обаче бил, че на този етап не може да се въведе забрана, защото
съпротивата на хранителната индустрия е много голяма и се смята, че
ограниченията няма да проработят.
Според европейските експерти информираният избор бил достатъчна
бариера пред вредните храни.
Според проф. Петрова успех е, че поне се е приела директивата за обявяване на съдържанието на
трансмазнини, която става задължителна през 2014 г.
В момента в ЕС, както и в България, няма
изискване за задължителна информация на етикета за химическия състав на
продуктите. Затова потребителите трябва внимателно да избират какви
храни купуват, а
не просто да посягат към най-евтиното,
което след
години ще им излезе по-скъпо с оглед на здравето, съветва
диетологът.
Много страни като Финландия, Холандия, Швеция вече са въвели
такова изискване за задължително обявяване на етикета по своя
инициатива, а също и наредби за ограничаване на трансмазнините в
храните.
Трансмазнините съществуват и в естествен вид, отбелязва още проф.
Петрова.
Те се съдържат в млякото и месото на преживните животни, но има
много проучвания върху тях и изводите са, че нямат толкова негативен
ефект, колкото получените след дехидрогениране на растителни мазнини,
обобщава експертът.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
