Вкус на изкуствен подсладител във водата

С�р �ралозата - изкуствен подсладител, който се използва във все повече хранителни продукти, може някой ден да "подслади" и морето.

Работата е там, че тя почти изобщо не се разгражда - не само в организма, но и след като е преминала през пречиствателните станции в реките и другите водни басейни на Земята.

Сукролозата (Splenda) се прави от захарна тръстика и е 600 пъти по-сладка от захарта. Около 15% от приетата през устата сукралоза се абсорбира от организма без промяна. Останалата част преминава през тялото. В него тя не действа като въглехидрат, не доставя калории или енергия.

"Яката" молекула си остава същата - каквато е била, когато сме изсипали и разбъркали подсладителя в чашата си с кафе.

Учените са притеснени, тъй като не могат да предвидят как натрупването на все по-големи количества сукралоза в природата биха се отразили на околната среда.

Тъй като е сравнително отскоро на пазара, все още няма достатъчно данни за страничните ефекти, които предизвиква и в самия организъм.

Според изследване, публикувано в Environmental Engineering Science, тя действително устоява на тежката обработка в традиционните пречиствателни станции.

Учените от държавния университет на Аризона наскоро са проследили пътя на сукралозата от организма до реките и другите водни басейни.

Това вещество влиза в групата на хлоровъглеродите, към която принадлежат и много от пестицидите. Много от тези органични съединения са токсични и по-трудни за разграждане, предупреждават учените.

Изследователите взели проби вода от седем пречиствателни станции в Аризона и в продължение на 48 дни ги обработвали посредством различни естествени процеси за пречистване.

Нито една от пробите обаче не показала чувствителна промяна в съдържанието на сукралоза.

Друга серия опити проследили ефекта на хлора, озона и ултравиолетовата светлина върху молекулите й - все методи, които се използват във финалната част от обработката на отпадните води. И те обаче нямали кой знае какъв ефект.

Учените признават, че тази устойчивост може да е и за добро, от една страна, тъй като предотвратява разграждането на сукралозата до силнотоксични съставки.

Тя би могла дори да се използва за "маркиране" на водни ресурси и за проследяване на отпадни води в природата.

От друга страна обаче, сукралозата се влага вече в над 4000 продукта, чийто брой непрекъснато расте, като само за 2010 г. увеличението е с 14%.

Именно поради това изследователите смятат, че трябва да имаме едно наум - да се следи къде и как завършва пътя си подсладителят, за да се предвидят и предотвратят вредни последици за околната среда.