М еждународен екип от астрономи откри невиждана досега гледка в слънчевата корона: „падащи върху Слънцето звезди“. Използвайки Solar Orbiter (SolO) на Европейската космическа агенция, те откриха, че феноменът наречен коронален дъжд се състои от подобни на метеори огнени топки, които могат да достигнат ширина до 250 километра.
Solar Orbiter (SolO) Probe [The Indian Express] [https://t.co/31jj6vxQK3 – UPSC Current Affairs Preparation] https://t.co/EHTEEWcUXp pic.twitter.com/JHubRq0dDm
— The Shubham Deshmane Academy (@SDAcademy_UPSC) March 4, 2020
И не позволявайте на името да ви заблуди, короналният дъжд няма нищо общо с вода. Слънчевата корона, най-външната част от слънчевата атмосфера е с температура от милиони градуси и е изградена от плазма. Понякога температурата там спада и се натрупва плазма. Температурата на тези падащи парчета обаче продължава да бъде от десетки до стотици хиляди градуси. Сами по себе си те не са студени, просто са по-студени и по-плътни от всичко наоколо.
Заради огромната гравитационна сила, с която Слънцето ги дърпа към себе си те развиват невероятните 100 километра в секунда. Отстрани изглежда сякаш огнена топка се гмурка в Слънцето. Като има предвид колко тънка е слънчевата корона, екипът смята, че повечето от тези огнени топки успяват да стигнат до повърхността непокътнати. През SolO може да се наблюдават въздействия, които предизвикват ударни вълни и издигане на материал.
DISCOVERY ALERT❗️
— Parc Astronòmic Prades (@parcastroprades) July 3, 2023
Solar astronomers discover ‘shooting stars’ on the Sun’s corona ☄️
📷 Patrick Antolin @esa https://t.co/511IoGy7sf pic.twitter.com/rSodpiA61c
„Това е нещо като падаща звезда върху нашата звезда“, каза водещият автор д-р Патрик Антолин от университета Нортумбрия пред IFLScience. „Ние също имахме възможността да наблюдаваме ефектите от това явление, когато тези парчета паднаха и удариха повърхността на Слънцето. Те произвеждат много газ, който се разпространява в короната, загрявайки отново охладената част.“
Наблюденията са възможни благодарение на първия перихелий на SolO - най-близката точка до Слънцето в орбита. През пролетта на 2022 г. SolO беше на около една трета от разстоянието между Земята и Слънцето. От тази гледна точка космическият кораб успя да улови несравними детайли на слънчевата корона, което и направи откритието възможно.
Въпреки някои прилики, тези огнени топки не са като тези, които наблюдаваме на Земята. Метеорите се създават от малки скалисти или ледени материали (някои малки като прашинка), които навлизат в нашата атмосфера с висока скорост. Триенето ги изгаря, създавайки дълги, ярки следи в небето. Огнените топки на Слънцето са компресирани от магнитни полета.
The work is presented this week at #NAM2023 by lead author Patrick Antolin, Assistant Professor at Northumbria University.
— Royal Astronomical Society (@RoyalAstroSoc) July 4, 2023
Read the full story 👇https://t.co/W4DlDfP8Nk
„В слънчевата корона магнитното поле е твърде силно и създава ефект на фуния. Всичко остава напред и затова е толкова трудно за наблюдение. Много е светло, но само отдолу."
Изследването беше представено на Националната астрономическа среща 2023 г. и ще бъде публикувано в специален брой на Astronomy & Astrophysics.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!