Учените откриха мястото, което бележи нова глава в историята на Земята

У чените са открили място, което според тях най-добре отразява предложената нова епоха, наречена антропоцен – важна и голяма стъпка към промяната на официалната хронология на историята на Земята.

Терминът антропоцен бил предложен за първи път през 2000 г., за да отрази колко дълбоко човешката дейност е променила света. От тогава се е превърнала в често използвана академична дума, обединяваща различни области на изследвания.

„Когато всички 8 милиарда души оказват влияние върху планетата, това непременно ще има отражения“, казва Колин Уотърс, почетен професор в Училището по география, геология и околна среда в университета в Лестър и председател на работната група за антропоцена.

Scientists have identified the geological site that they say best reflects a proposed new epoch called the Anthropocene — a major step toward changing the official timeline of Earth’s history https://t.co/DDRCoCxEGA

— CNN (@CNN) July 11, 2023

„Имаме това ново състояние на Земята, което трябва да бъде определено от нова геоложка епоха“, добави Уотърс.

AWG е група, която се състои от 35 геолози и работи от 2009 г. насам, за да направи антропоцена част от официалната хронология на Земята. През 2016 г. те определили, че епохата на антропоцена започнала от около 1950 г. - началото на ерата на тестовете на ядрени оръжия, чиито геохимични следи могат да бъдат намерени по целия свят. Оттогава изследователите разгледали 12 места от геоложка важност, които биха могли да осигурят ключови доказателства, необходими, за да бъде подкрепено тяхното предложение. Девет от местата били подложени на гласуване.

Наскоро учените обявиха езерото Кроуфорд в Онтарио, Канада, като геоложкото място, което най-добре улавя въздействието на антропоцена, според техните изследвания.

Не всички обаче са съгласни, че антропоценът е реален геоложки период или, че изследователите имат достатъчно доказателства, за да го обявят за такъв.

Геоложкото датиране ни дава рамка за разбирането ни на историята на Земята. Геолозите разделят историята на нашата планета на еони, ери, периоди и епохи - като еонът е най-големият времеви период, а епохата е най-краткият.

Например, в момента живеем в ерата на Мегалай. Това е част от Холоценската епоха, която започнала в края на последната ледникова епоха преди 11 700 години, когато ледените шапки и ледниците започнали да се топят. Холоценът пък е част от кватернерния период - най-новото разделение на кайнозойската ера, която от своя страна е част от фанерозойския еон - който обхваща периода от преди 539 милиона години до днес.

Тези геоложки периоди често са кръстени на мястото, където са били изследвани за първи път. Джурасик периодът е кръстен на богатите на вкаменелости скали открити във френските планини Юра, докато камбрийският период е получил името си от римското име на Уелс.

A humble lake in a Canadian suburb may soon become the symbolic starting point for a radical new chapter in Earth’s official history: the Anthropocene, or the age of humans. https://t.co/btJ7wHyBcg

— The Washington Post (@washingtonpost) July 11, 2023

Андрю Нол, професор по естествена история в Харвардския университет, каза, че тази геоложка скала е „много полезна“ за работата му като палеонтолог.

„Когато казжа „камбрий“, това предава информация не само за времевия период, който обхваща - между 539 и 485 милиона години, но и за околната среда, тектониката, палеогеографията и други“, казва Нол. „Това е като да кажем Средновековието или Ренесанса.“

Ако бъде одобрен, антропоценът ще бъде третата епоха от кватернерния период. Това също би означавало, че холоценската епоха е била особено кратка - всички други епохи са продължили няколко милиона години.

Всяко разделение в официалната времева линия също е представено от едно геоложко място - известно като Глобална гранична стратотипна секция (GSSP) - което най-добре улавя това, което е ново или уникално за определена част от историята на Земята.

За антропоцена предложеното местоположение е седимент, издълбан в коритото на езерото Кроуфорд, който разкрива геохимичните следи от времето на първите тестове на ядрени бомби и по-специално плутоний - радиоактивен елемент, широко разпространен по целия свят в кораловите рифове, ледените ядра и торфените блата.

Езерото Кроуфорд е победителят сред деветте места кандидати за първо местоположение на антропоцена. Другите потенциални местоположения включват торфено блато в Судетските планини в Полша, езерото Сиърсвил в Калифорния, участък от морското дъно в Балтийско море, залив в Япония, пълен с вода вулканичен кратер в Китай, ледено ядро, пробито от Антарктическия полуостров, и два коралови рифа, единият в Австралия, а другият в Мексиканския залив.

Scientists say a new epoch marked by humans' impact on Earth — the Anthropocene — began in 1950s, designating a small lake in Canada as its ground-zero. pic.twitter.com/mI0gkxWbAa

— DW News (@dwnews) July 12, 2023

Уотърс казва, че е било много трудно да се избере между различните места, но той вярва, че езерото Крауфорд е спечелило, защото предложената геохимична начална точка на антропоцена, свързана със седимента, е особено точна.

„Езерото не е голямо, обхваща 2,4 хектара (5,9 акра), но е изключително дълбоко, близо 24 метра (78,7 фута), а утайката, открита на дъното, може да бъде разделена на годишни слоеве, за да бъдат взети проби за геохимични маркери за човеката дейност. Този анализ позволява на учените да видят промените с годишна резолюция“, обясни Франсин Маккарти, професор по науки за Земята в университета Брок в Канада, която е изследвала езерото.

„Формата (на езерото) ограничава смесването на водния стълб, така че дънните води да не се смесват с повърхностните води. Дъното на езерото е напълно изолирано от останалата част на планетата, с изключение на това, което бавно потъва на дъното“, обясни тя.

Изборът на езерото Крофорд обаче не е окончателното решение дали антропоценът е признат за официална геоложка единица за време.