С лабата светлина, която се излъчва от обратната страна на непълната Луна, е с тюркоазен цвят, се казва в статия, качена на сайта на библиотеката на Корнелския университет, предаде РИА "Новости".
Светлината на Луната представлява слънчевата светлина, която се отразява от Земята и осветява Луната. По тази причина дори тъмните части на непълната Луна излъчват слаба светлина.
Астронавти, които гледат Земята от Луната, я описват като синьо кълбо.
"Не съм бил в космоса и не знам какво точно имат предвид, но когато този син цвят достигне лунната повърхност, той става синьо-зелен. Може да се нарече тюркоазен" - казва водещият автор на изследването Петер Тейл от Датския метеорологичен институт в Копенхаген, цитиран от в. "Гардиън".
Основният проблем в определяне на оттенъка на лунната светлина е разсеяната светлина от осветената страна на Луната в земната атмосфера, обясняват специалисти.
По тази причина около осветената страна се появява ореол, подобен на тези, които могат да се видят край уличните фенери, който променя пепелявия цвят от тъмната страна.
Тейл и неговите колеги в периода 2011-2012 година са направили повече от 500 снимки на Луната с помощта на оптичния телескоп на обсерваторията Мауна-Лоа на Националното управление за океански и атмосферни изследвания на Хаваите (САЩ). Те са заснети от спътник, използвал цветни филтри.
В нощта на 18 януари 2012 година те са снимали намаляващата Луна така, че на снимките, направени с филтри в синя и видима светлина, ореолът е бил еднакъв и учените са успели да го изчистят, откривайки какъв точно е истинският цвят на лунната светлина.
По него учените могат да съдят за албедото - отражателната способност - на Земята и за неговите изменения. То се променя заради количеството облаци в атмосферата, проследяването на които има значение за някои климатични модели.
Статията на Тейл и неговите колеги ще бъде публикувана в сп. "Астронъми енд Астрофизикс".
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
