Тази книга изчезнала, когато Ан Болейн била екзекутирана, а сега разкрива тайните й

А н Болейн, втората кралица на крал Хенри VIII, често е представяна като съблазнителка и в крайна сметка като жената, отговорна за промяната на религията в Англия. В действителност тя била изключително интелигентна и благочестива жена, посветена на образованието и религиозната реформа. Но след ареста ѝ и последвалата екзекуция по фалшиви обвинения в изневяра и кръвосмешение през май 1536 г., Хенри VIII бил решен да забрави съществуването ѝ. Кралските й емблеми били премахнати от стените на двореца, бижутата ѝ били прибрани в тъмни сейфове, а скъпоценните й книги изчезнали от страниците на времето.

#WagnerTonight #maddow
Tudor Tuesday 3

Art Break 1

English School-“Portrait Anne Boleyn”(late 16th C)
National Portrait Gallery;London

Most popular portrait
There were many different portraits-depended on whose perspective -some portrayed AB as victim others as witch pic.twitter.com/zDujbfqY3T

— JRYZNER (@jeryzner) January 18, 2023

Една от книгите на Болейн обаче, се появи отново - „Книга на часовете“, зашеметяващата молитвена книга, отпечатана около 1527 г. с религиозни текстове, предназначени да се четат през целия ден. Книгата е ръчно рисувана и с дърворезби и най-впечатляващото е, че вътре е писала самата кралица. В полетата на една от красиво украсените страници тя е написала римуван куплет, последван от подписа й: „Помни ме, когато се молиш и надеждата ще те води всеки ден, Ан Болейн.“

Hever Castle in Kent is the childhood home of Anne Boleyn - Queen of England from 1533 to 1536, as the second wife of King Henry VIII 🇬🇧 pic.twitter.com/cwqXds7kVt

— A Beautiful Culture (@ABeautifulCult1) July 2, 2022

Книгата изчезнала след екзекуцията на Болейн през 1536 г., след което се появила отново около 1903 г., когато била придобита от американския милионер Уилям Уолдорф Астор, след като купил замъка Хевър, домът от детството на Ан Болейн в английската провинция. Скривалището на ценната книга на опозорената кралица било мистерия векове наред, докато скорошно проучване на студент не стигна до скрити подписи, които помогнали да се проследи пътят й в историята.

Откритието
Местоположението на книгата през 367-те години между смъртта на Болейн и повторното й появяване останало озадачаващо до 2020 г., когато Кейт Маккафри, тогава студентка в университета в Кент, докато работела върху магистърската си теза за „Книгата на часовете“ на Ан Болейн, открила нещо неочаквано в полетата на книгата.

When King Henry VIII's wife Anne Boleyn was executed in 1536, her Book of Hours went missing for centuries. A recent discovery reveals a string of women who secured the book for decades after her death
https://t.co/EI9ufgyNyt

— National Geographic (@NatGeo) August 2, 2023

„Забелязах нещо, което за невъоръжено око изглеждаше като петна“, спомня си Маккафри, помощник уредник в замъка Хевър от 2021 г. Заинтригувана, тя взела ултравиолетова светлина с промишлена сила и я поставила в най-тъмната стая на замъка. Ултравиолетовата светлина често се използва при изследване на исторически документи, тъй като мастилото абсорбира ултравиолетовата дължина на вълната, което го кара да изглежда по-тъмно на фона на страницата. „Думите просто изникнаха. Беше невероятно да ги видя под светлината, напълно осветени“, спомня си кураторът.

Теорията на Маккафри е, че думите били изтрити през късната викторианска епоха, когато било популярно да се почистват маргинали от книги или ръкописи. Но благодарение на нейната изключителна детективска работа, тези изтрити думи се оказали ключът към историята за тайното пътуване на книгата от сигурното унищожение в кралския двор до безопасността в ръцете на посветена група поддръжници на Болейн.

Пазителите
Наистина, на различни страници от текста се разкриват имената и бележките на поредица жени от Кент – Елизабет Хил, Елизабет Шърли, Мери Чек, Филипа Гейдж и Мери Уест – които се обединили, за да запазят ценната книга на Ан както и паметта й живи.

On the 19 May 1536 Anne Boleyn was executed after being the Queen of England for only 1000 days. Next Fri 19 May we will turn Anne Boleyn’s Book of Hours to the page that bears her signed inscription: Remember me when you do pray that hope doth lead from day to day. Anne Boleyn. pic.twitter.com/an1VpgMXTU

— Hever Castle (@hevercastle) May 12, 2023

Въпреки че не е ясно как книгата е била предадена на тези жени, експертът по Ан Болейн Натали Грюнингер предположи, че е била подарена от Ан на жена на име Елизабет Хил. Елизабет израснала близо до замъка Хевър, а съпругът й Ричард Хил бил сержант на кралската изба в двора на Хенри VIII. Има записи за игра на карти между Хил и краля и е възможно да е имало и приятелство между Елизабет и кралицата, което накарало Болейн да й предаде своя молитвеник преди екзекуцията си. „Това семейство от Кент запазило книгата в безопасност след смъртта на Ан, което било невероятно смело, като се вземе предвид, че подобни действия са могли да се възприемат като предателство“, казва Грюнингер, подкастър и автор на книгата „Последната година на Ан Болейн“.

„Книгата на часовете“ на Ан се предавала между майки, дъщери, сестри и племенници до края на шестнадесети век, когато в полетата се появява и последното име. „Тази история е пример за това, че жените в семейството са приоритизирали лоялността, приятелството, верността и личната връзка с Ан“, казва Маккафри. „Фактът, че тези поколения жени са я запазили, е наистина една вдъхновяваща и красива история за солидарност, общност и смелост.“

The discovery of Thomas Cromwell's Book of Hours by historians at @HeverCastle also reveals that Anne Boleyn, Catherine of Aragon and Cromwell all owned a copy of the same prayer book.

Learn more in our new documentary with @sixteenthcgirl, out next week on @HistoryHit pic.twitter.com/mAf49WVNY6

— History Hit💥 (@HistoryHit) June 9, 2023

Книгата, която в момента е изложена в замъка Хевър, е малка частица от енигмата, която Ан Болейн е била. Историкът и помощник-куратор на замъка Оуен Емерсън посочва, че книгата съдържа ДНК на Ан по страниците, където тя я е докосвала и целувала по време на ежедневните си посвещения.

„Това наистина е било нейно любимо притежание“, казва Емерсън. „Поради това, което се е случило с Ан Болейн, ние не разполагаме с много количество информация от самата Ан, тъй като всичко е било заличено. Но физическите остатъци от използването на книгата и изграждането на този красив малък куплет носят самоличността й в тях."

Въпреки че „Книгата на часовете“ на Ан най-накрая намери своя път дома, изследването на тази интригуваща историческа мистерия все още не е приключило. Маккафри продължава да проучва произхода на книгата и онова през, което е преминала през вековете, за да разбере къде е била крита през цялото това време. Откриването на надписите осветява част от тайното пътуване на книгата, предоставяйки ни възможност да надзърнем към противоречията, лоялността и очарованието, които Ан Болейн е породила у хората през последните 500 години.