Уе ешно
трансплантиране на матка все още не е
извършвано, но това може да се случи догодина.
За
този експеримент се подготвя екип от
университета Йотенбург, Швеция.
Ръководителят
му Матс Бренстрьом съобщава пред "Ню
сайънтист", че преглежда "кандидатурите"
на 10 пациентки и се надява да присади
матки на пет-шест най-подходящи сред тях.
Един
от възможните донори - 56-годишна
британка, вече обяви пред медиите
желанието си да дари своята утроба на
своята 25-годишна дъщеря, която живее в
Стокхолм.
Младата жена страда от синдром (на
Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser), заради който няма
собствена матка, а части от вагината й
липсват.
Ако момичето бъде избрано за
процедурата и тя е успешна, яйцеклетките
й ще бъдат оплодени със семенна течност
на съпруга й и имплантирани
в същата
утроба, от която се е родила самата тя
Трансплантация на матка вече е била опитвана през 2000 г., и то от саудитски
хирурзи. Пациентката била 26-годишна жена,
чиято матка премахнали шест години
по-рано заради силно кръвотечение след
цезарово сечение.
Лекарите обаче трябвало да отстранят импланта 99 дни по-късно, тъй като се
образували съсиреци. Новината излезе
на бял свят през 2002 г. по време на научна
конференция.
Шведският екип вече е правил опити
с животни, все по-големи с всеки следващ опит.
През 2002 г. мишки с присадени матки успешно
родиха малки, а година по-късно мишленцата
се радваха на здраве и добри размножителни
способности.
Оттогава насам изследователите са
постигнали успехи и при овце и павиани,
винаги със свързани с "пациентите" донори. При мишките обаче те не са били "роднински".
Каква ще бъде процедурата при хората?
Бренстрьом,
който възнамерява лично да извърши
процедурата, ще присади матка, маточни
артерии и вени (няма да се присаждат
нерви).
След това пациентката ще бъде инжектирана
с малки дози имуносупресиви, за да се
предотврати отхвърляне на органа.
Лекарят очаква тази опасност да е
по-малка в сравнение с други
видове присаждани органи, тъй като
самата бременност е "имунопривилегировано"
състояние, при което биоматериал от
бащата е приеман от имунната система
на жената.
Ако се забременее веднага, матката
вероятно ще бъде приета съвсем нормално,
смятат учените.
Главните пречки и рискове
Според
Бренстрьом най-трудното ще е самата
операция. В сравнение с други, сравнително
изолирани органи (като бъбреците),
матката е разположена така, че достигането
й е трудно и рисково.
Самото
имплантиране ще е техническо
предизвикателство, но надежда дава
фактът, че при животни то е е било
продоляно.
Освен отхвърлянето, рисковете за
жената пък са високо кръвно, диабет и
ред други усложнения.
Разбира се, ако една жена няма матка
изобщо или тя е увредена, би било
по-разумно да се прибегне до сурогатно
майчинство, признават учените. В много
страни, обаче, то не е законово уредено,
може да бъде заплаха за здравето на
по-възрастни сурогатни майки и е предмет
на черен бизнес.
Още няколко екипа по света работят
по проблема с трансплантацията на матка
- британски и американски.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
