За този експеримент се подготвя екип от университета Йотенбург, Швеция.
Ръководителят му Матс Бренстрьом съобщава пред "Ню сайънтист", че преглежда "кандидатурите" на 10 пациентки и се надява да присади матки на пет-шест най-подходящи сред тях.
Един от възможните донори - 56-годишна британка, вече обяви пред медиите желанието си да дари своята утроба на своята 25-годишна дъщеря, която живее в Стокхолм.
Младата жена страда от синдром (на Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser), заради който няма собствена матка, а части от вагината й липсват.
Ако момичето бъде избрано за процедурата и тя е успешна, яйцеклетките й ще бъдат оплодени със семенна течност на съпруга й и имплантирани
в същата утроба, от която се е родила самата тя
Трансплантация на матка вече е била опитвана през 2000 г., и то от саудитски хирурзи. Пациентката била 26-годишна жена, чиято матка премахнали шест години по-рано заради силно кръвотечение след цезарово сечение.
Лекарите обаче трябвало да отстранят импланта 99 дни по-късно, тъй като се образували съсиреци. Новината излезе на бял свят през 2002 г. по време на научна конференция.
Шведският екип вече е правил опити с животни, все по-големи с всеки следващ опит. През 2002 г. мишки с присадени матки успешно родиха малки, а година по-късно мишленцата се радваха на здраве и добри размножителни способности.
Оттогава насам изследователите са постигнали успехи и при овце и павиани, винаги със свързани с "пациентите" донори. При мишките обаче те не са били "роднински".
Каква ще бъде процедурата при хората?
Бренстрьом, който възнамерява лично да извърши процедурата, ще присади матка, маточни артерии и вени (няма да се присаждат нерви).
След това пациентката ще бъде инжектирана с малки дози имуносупресиви, за да се предотврати отхвърляне на органа.
Лекарят очаква тази опасност да е по-малка в сравнение с други видове присаждани органи, тъй като самата бременност е "имунопривилегировано" състояние, при което биоматериал от бащата е приеман от имунната система на жената.
Ако се забременее веднага, матката вероятно ще бъде приета съвсем нормално, смятат учените.
Главните пречки и рискове
Според Бренстрьом най-трудното ще е самата операция. В сравнение с други, сравнително изолирани органи (като бъбреците), матката е разположена така, че достигането й е трудно и рисково.
Самото имплантиране ще е техническо предизвикателство, но надежда дава фактът, че при животни то е е било продоляно.
Освен отхвърлянето, рисковете за жената пък са високо кръвно, диабет и ред други усложнения.
Разбира се, ако една жена няма матка изобщо или тя е увредена, би било по-разумно да се прибегне до сурогатно майчинство, признават учените. В много страни, обаче, то не е законово уредено, може да бъде заплаха за здравето на по-възрастни сурогатни майки и е предмет на черен бизнес.
Още няколко екипа по света работят по проблема с трансплантацията на матка - британски и американски.
Последвайте ни
