Японският учен Шиния Яманака и британският Джон Б. Гърдън са тазгодишните носители на Нобеловата награда за физиология или медицина.
Отличието им се присъжда за откритието, че развити клетки могат да бъдат препрограмирани в плурипотентни клетки.
Изследванията на учените са свързани със стволовите клетки и с клонирането на животни.
През 1962 г. Джон Гърдън стига до откритието, че
специализацията на клетките не е необратим процес
В експеримент, който станал класически, той замества ядрото на незряла жабешка яйцеклетка с ядро от зряла клетка.
От така модифицираната яйцеклетка след това се развила съвсем нормална попопва лъжичка: ДНК-то от зрялата клетка съдържало всичката информация, която да позволи от яйцеклетката да се специализират отделните видове клетки.
Над 40 години по-късно, през 2006 г. Шиния Яманака открил начин да
"препрограмира" зрели клетки у мишки,
така че да ги превърне отново в стволови, т.е. такива, от които могат да се развият всички останали видове клетки.
Откритията на двамата учени промениха представата ни за развитието и специализацията на клетките, изтъкват от Нобеловия комитет.
Чрез "препрограмирането" на клетките учените създадоха нови възможности да изучават заболяванията и да развиват нови методи за диагностиката и лечението им.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на Емил Адолф фон Беринг (Германия) "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".
Сред
по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина,
са: Иван П. Павлов (Русия) - 1904 г., Роберт Кох (Германия) - 1905 г., Александър Флеминг (Великобритания) - 1945 г. и др.
През 1915 - 1918 г. и 1940 - 1942 г. Нобеловата награда за физиология или медицина не е присъждана.
Миналата година с Нобеловата награда за физиология или медицина бяха удостоени Брус Бойтлер (САЩ), Жул Хофман (Люксембург) и Ралф Стайнман (Канада) за работата, довела до по-доброто разбиране на имунната система (за вродения и придобития имунитет).
Лауреатите на Нобеловата награда за физиология или медицина се определят от Кралския Каролински медикохирургичен институт в Стокхолм и се връчват от краля на Швеция на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, на церемония в Стокхолмската концертна зала.
Наградите се състоят от златен медал, диплом, парична сума
През тази година отличието е придружено от чек на стойност 8 млн. шведски крони, или 1,21 млн. евро, тъй като заради кризата на Стария континент паричната награда беше намалена с 20%.
С днешната награда се дава началото на 111-ата Нобелова седмица, която завършва на 15 октомври с огласяването на Нобеловия лауреат за икономика.
По желание на Алфред Нобел (1833 -1896 г.) наградите, носещи неговото име, са за най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир.
Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия. Шведската академия по литература определя лауреата за литература, а петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, присъжда наградата за укрепване на мира.
През 1968 г. е учредена Нобелова награда и за икономически науки, финансирана от шведската национална банка.
Първата Нобелова награда е връчена в Сен Тропе през 1901 г. - пет години след смъртта на Нобел. Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!