Ч удесата на науката ни заливат буквално всеки ден и повечето от нас са свикнали с това, особено с новите достижения в техниката. И въпреки всичко понякога в лабораториите се случват неща, които приличат на магия или научна фантастика. Като тези достижения на съвременната наука, които звучат просто невероятно:
Проникване в мислите и фантазиите и записването им
Това, някой да влезе в мислите и най-съкровените ви мечти и да ги види, звучи като фантастика. Да, всички сме чували за електрическите сигнали, които идват от мозъка и които теоретично може да се уловят и разшифроват. Но мечтите ни? Паралелният свят, в който сме истински герои или получаваме наградата Оскар - може ли някой да се включи към главата ни и да наблюдава всичко това като на кабелна телевизия?
Оказва се, че може!
Изследователите от Калифорнийския университет в Бъркли наистина са изнамерили способ да видят това, което и мозъкът вижда. Те са свързали към главите на участниците в своя експеримент електроди, с чиято помощ са фиксирали активността на главния мозък, след което са пуснали на участниците голям брой трейлъри на различни филми от You Tube.
След това учените свалили в компютър тези трейлъри и поставили на машината задачата да сравни милионите кинокадри с изображенията, получени с приборите, фиксиращи активността на мозъка, и да свърже различните промени в мозъчната активност с различните изображения. В края на краищата започнали да излизат изображения на това, което вижда мозъкът - разбира се, не много ясни, но въпреки всичко впечатляващи.
Както може да се предположи, тук има още много работа, но най-важното - идеята се е оказала добра. Мислените образи действително може да се записват на видео. Остава само да се доведе до съвършенство процесът на записа и спокойно може да не се напрягаме да пишем постове, а просто да изпращаме мислите си на You Tube.
А за онези, които въпреки всичко не искат да се разделят с навика да оформят своята мисъл във вид на текст, група учени от Холандия е изобретила система, позволяваща да се печата просто мислейки за необходимите букви.
Забавяне на скоростта на светлината
Скоростта на светлината, както е известно, е постоянна величина. Това означава, че тя не се променя и не би могла. Това в буквален смисъл е ограничителят на скоростите, действащи във Вселената. Светлината от фенерчето ще полети към стената с приблизително 300 000 км/сек и според законите на физиката няма нищо по-бързо от нея. А какво би се случило, ако някак си светлината забави скоростта си, да кажем - до 60 км/час?
Звучи невероятно, но е факт, че учени са успели да забавят лъч светлина до скоростта на тролей от градския транспорт. Може би твърдението, че скоростта на светлината е най-бързата във Вселената, все пак не е съвсем вярно?
Фокусът е в това, че светлината, както и всичко останало се състои от частици и теоретично тези частици може да се забавят и дори да спрат.
И то не само на теория - датският физик Лин Хау е намерила начин да забави светлината, пропускайки я през облак от свръхохладени натриеви атоми. Това е примерно като да пуснеш куршум през водна преграда. Какво следва оттук нататък, самата Лин все още не знае. Но някой със сигурност ще оцени и намери приложение на ефекта от забавянето на светлината.
Телепортация на информацията
Това звучи не чак толкова впечатляващо - в известен смисъл информацията и сега се предава мигновено. Но не става въпрос за това. Когато общуваме по телефона например, изпращаме радиовълни по въздуха и те трябва да изминат разстоянието от едното място до другото. Затова, ако се намирате в България и звъните в Австралия, възниква известно забавяне, латенция. Освен това вълните може да се блокират по най-различни начини.
Тук става въпрос да се научим да предаваме информацията от едно място на друго не просто много бързо, а мигновено, без никакви технически посредници по пътя. Оказва се, че и това е възможно. През 2009 година учени от Университета в Мериленд са телепортирали информация от един атом в друг на разстояние 1 метър. А тази година китайски учени са успели да направят същото, само че на разстояние близо 100 километра!
Тук няма нищо общо със скоростта на движение. И изобщо не може да става дума за движение - в същия миг сигналът просто се оказва на друго място и толкова. Този феномен се нарича „квантово преплитане". Двата „свързани" помежду си атома може да ги разделим и да ги отнесем на много километри един от друг, но ако с единият от тях се случат някакви промени, то те се предават незабавно и на другия.
Черните дупки
Когато определена звезда гигант към края на живота си стане още по-голяма, нейната гравитация става невъобразимо силна - дотолкова, че в един момент цялата тази материя е колапс, съсредоточавайки се в нищожни размери. Гравитацията на „изчезналата" звезда започва да привлича в към себе си всичко, дори и светлината, оттук идва и името черна дупка. От това, макар и не съвсем научно обяснение, може да направим извода, че едва ли бихме могли някога да създадем изкуствена черна дупка (и по-добре). Но ето че китайците през 2009 година са успели и както е видно, все още сме живи. Всъщност няма какво да се лъжем - те не са създали истинска черна дупка, но са намерили начин в лабораторни условия да имитират това, което се случва в близост до черните дупки.
„Китайската" черна дупка е създадена с помощта на 60 концентрични колела от материали, които могат да изкривяват светлината и други вълни. Колелцата са разположени в концентрични слоеве и всеки слой поглъща или не поглъща определена дължина на електромагнитните вълни. Няма да ви занимаваме с технически подробности, може да кажем само, че в резултат се е получил същият ефект, който се наблюдава със светлината при преминаването й през черна дупка - тя просто си остава вътре.
Засега този експеримент е направен само с микровълни, но учените се надяват скоро да повторят опита и с видимата светлина. И това не е просто научно любопитство. Това откритие може тотално да промени подхода към събирането на слънчева енергия. Огромните панели и огледала ще отидат в миналото - устройство, имитиращо действието на черната дупка би поглъщало светлината като прахосмукачка.
Създаване на материя от нищото
В края на 90-те години на миналия век учените са използвали Станфордската ускорителна лаборатория (това е по-възрастната сестра на Големия адронен колайдер), за да повторят един от фокусите на Дейвид Копърфилд - да създадат нещо материално от нищото. Само че без магия.
Работата е там, че дори вакуумът в Космоса не е абсолютно празно пространство, с други думи в него съществува енергия, която би могла да се преобразува в материя. За целта учените са устроили нещо като „антивзрив" - тоест, вместо да преобразуват масата в енергия, те започнали да облъчват с лазер енергията, докато от нея не се получи маса. Използваните за опита лазери са били свръхмощни - мощността само на един от тях е трилион вата, или колкото 16 милиарда обикновени ел. крушки. И всичко това, за да получат накрая двойка електрони. Малко, но все пак някакво начало.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
