С толицата на одрисите е открил екипът на д-р Иван Христов при разкопките на връх Кози грамади в Средна гора, над с. Старосел, съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров в интервю за БНТ тази сутрин.
Той каза, че по-късно днес ще бъдат обявени подробности за откритието на това археологическо лято.
При разкопките екипът на д-р Христов разкри през юли голям тракийски храм и светилище на Зевс и Хера на площ от 50 кв.м. В началото на август бе открит голям оброчен релеф на античния бог на боговете Зевс.
Останките от селището на Кози грамади са част от античен групов паметник - заедно със светилището и гробницата в Старосел, на площ от 61 хектара. Това, по думите на Божидар Димитров, е била столицата на одрисите, които са обединявали тракийските племена в царство, обхващащо територия от реките Вардар и Струма до Дунав, между Черно, Бяло и Мраморно море.
Градежът навсякъде е масивен каменен - еднакъв в района на Старосел и Средна гора. Траките са използвали обработени каменни блокове, покривали са с керемиди от коринтски тип, а олтарите са изграждали с камък и глина. И цялото светилище в древността е било оградено от масивна каменна стена. За да е имало нужда да бъде пазено селището в античността, значи е имало богатства, обясни Божидар Димитров, цитиран от в. "Марица".
От десетина дни археолозите разкриват стена, дебела два метра и изградена от масивни блокове, тежащи на места до половин тон и перфектно обработени. Такава изработка е рядко срещана. Навсякъде в Тракия, в Севтополис - столицата на Севт III, която се намира под дъното на язовир “Копринка” до Казанлък, стената е на примитивна каменна основа с кирпичена настройка, аргументира се директорът на НИМ.
На Кози грамади крепостните стени на толкова голяма височина - 1000 метра, са истински образец на фортификация за Елинистическата епоха. Има крепостна стена и от запад, и от изток, а от север и от юг свещеното пространство е защитено от скали, допълва доц. Христов.
Светилището на съседния скалист връх Сборови грамади пък доказва тезата на Божидар Димитров, че в тази част на планината е имало голямо култово средище, каквото може да си позволи голям владетел. Преди дни доц. д-р Иван Христов заяви: Светилището на връх Кози грамади е многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!