Над 370 монети, съдове и военни атрибути са открити при разкопките за магистрала "Струма"

Над 370 монети, съдове и военни атрибути са открити при разкопките по трасето на автомагистрала "Струма", край дупнишкото село Дяково.

Предметите ще бъдат изложени в Дупница за Деня на музеите през месец май, а по-късно експонатите ще бъдат представени в Кюстендил и в София.

Над 120 работници са проучили близо 31 000 кв. м. площ, като са работили заедно със строителите по магистралата.

Това съобщи Румен Спасов от Регионалния исторически музей в Кюстендил, предаде БТА.

По време на археологическите проучвания на два от обектите по трасето на автомагистрала "Струма", край дупнишкото село Дяково, бяха проучени селище и надгробна могила.

Извършването на спасителните разкопки се наложи заради изграждането на Лот 1 на автомагистралата. Проучването започна в средата на януари 2012 и завърши в средата на миналото лято.

За по-малко от сто работни дни работниците, при различни метереологични условия - сняг, дъжд и високи температури, успяха да проучат 31 100 кв.м площ, като работеха съвместно със строителите по магистралата и освобождаваха периодично сектори за добив на скална маса, допълни Румен Спасов.

Археолозите са преминали през няколко етапа при проучването на древното селище

Археологическите проучвания на обекта преминаха през четири етапа, посочи Румен Спасов. До края на януари са били извършени сондажни проучвания, за да бъдат изяснени точните граници на археологическия обект и уточняване на историческите епохи, през които е обитавано това място.

"Местоположението им даде възможност да се установи, че общата площ на археологическия обект в границите на трасето на магистралата възлиза на 13 200 кв.м", посочи Спасов.

Част от проучванията ще продължат през следващия етап от разкопките на обекта, тъй като преминават извън границите на изследваната площ, допълни археологът.

Според него резултатите от изследването на паметника са изключително важни от научна гледна точка.

Открити са голямо количество култури ценности

В процеса на проучване са намерени голямо количество движими културни ценности. Наред с масовия материал (битова и строителна керамика, животински кости и др.) са открити 372 различни по вид находки: 121 монети (бронзови, посребрени и сребърни), най-ранната от които е сечена при управлението на император Комод (180 - 193 г. сл. Хр.), а най-късните са от времето на имп. Теодосий Втори (408-450 г. сл. Хр.); 2 бронзови фибули; част от бронзова везна, 36 глинени съда, 2 глинени лампи, 7 глинени прешлени за вретено, 117 глинени тежести за тъкачни станове, 18 глинени тежести за рибарски мрежи, 36 хромели от ръчни каменни мелници (за мелене на зърно) и др. Установени са били 214 делви за съхранение на продукти, различни по вместимост.

"Тези находки съдържат ценна информация както за датировката на сградите, така и за бита, поминъка, производствените дейности, материалната култура на населението, което е обитавало не само селището, но и района на днешните югозападни български земи", посочи Румен Спасов.

Комплексният анализ на находките и материалите свидетелства, че комплексът е възникнал през втората половина на трети век сл. Хр. и е загинал през първата половина на пети век сл. Хр., по време на опустошителните хунски нашествия.

Разкритите 11 сгради показват, че става въпрос за мащабен за времето си комплекс от сгради и съоръжения, разгърнати върху площ над 13 000 кв.м. В земите по средното течение на Струма подобен комплекс засега не е познат. Подобни са известни от района на Монтана, Никополис ад Иструм (римски град при дн. с. Никюп, Великотърновско) и Мадара, но с по-ранна дата.

Вилата при Дяково е едва петата от територията на днешна България, която е преживяла готските нашествия от третата четвърт на IV век и е просъществувала до хунските нападения през първата половина на пети век, разказа Спасов.

Археолозите от кюстендилския музей проучиха и надгробна могила

Лидия Стайкова-Александрова - археолог от Кюстендилския исторически музей, също участва в разкопките със свой екип, като ръководи спасителните проучвания на могила от некропола в м. "Трите могили" край с. Дяково.

Проучена е могила с височина от 3,60 м и диаметър 28 м.

"Основният гроб е проучен в североизточния сектор", разказа пред БТА Лидия Стайкова-Александрова. "Той представлява опалена площадка, върху която са открити останки от кремация на място - обгорели човешки кости и инвентар - фрагментиран червен съд с две дръжки, натрошен стъклен съд и бронзова пауталийска монета на Фаустина Млада, чиято датировка е определена от втори век".

Гробното съоръжение е било покрито със землен насип, върху който са намерени два глинени съда, обърнати с дъната нагоре - червенолакова чашка и паница.

Ритуалите показват тракийска обредна практика

"Полагането на керамични съдове с обърнати нагоре дъна e разпространена тракийска обредна практика. Смята се, че по този начин не се позволява на мъртвите да пречат на живите", разказа Стайкова. Тя посочи, че ритуалът често се среща в Тракия.

Антропологичният анализ е установил, че погребаният е мъж на възраст от 20 до 40 години. По предварителни данни гробът може да се датира към втори век. В същия сектор, са проучени четири вторични гроба, също с кремация. За останките в първият гроб е установена само възрастта на индивида - над 20 години, без да може да се определи категорично пола.

Разкрит е гроб на военен Интерес представлява и вторият гроб, от който са открити останки от горялата дървена конструкция. Разстоянието между двете дървени греди е 60 см, а върху тях е било положено тялото за кремация, каза Стайкова.

В ямата е намерен железен меч с ножница, бронзова тока, сребърна фибула със златна инкрустирана пластина, стъклен балсамарий, бронзова лампа, червенолакова лампа в калъп без украса, железни цинти.

Според анализите скелетът от този гроб е на мъж на млада възраст 20-30 години. Интерес за археолозите представлява сребърната фибула, инкрустирана със златна пластина.

"Фибулите често принадлежат на военни и са знак за техния статут. Според инвентара може да се допусне, че погребаният е бил военно лице", разказа още археологът.

Според остеологичния анализ, третият гроб вероятно е жена на възраст от 20 до 30 години. Там са открити два глинени съда - кернос и добре запазена червенолакова конусовидна чашка, както и стъклен балсамарий, железни цинти. В пласта върху този гроб е открита и бронзова колониална монета на Никополис ад Иструм, сечена по времето на император Септимий Север - 2-3 век.

Запазените останки от обгорели човешки кости в четвъртия гроб показват, че кремираният е от мъжки пол, над 20 години. Инвентарът се състои от фрагментиран стъклен съд, глинена паница и глинен съд (кана) с две дръжки.

Глинените съдове също са открити обърнати с дъната нагоре. Извън съоръженията са открити други единични човешки кости. Установено е било, че всички вторични гробове са оформени на едно ниво, което показва, че изграждането им е било направено в кратък отрязък от време. Те се датират в периода края на втори - началото на трети век, посочи Стайкова.

При строителството на автомагистрала Струма бе открит и Некропол, намиращ се край радомирското село Дрен и датиран в периода IX-IV век пр. Хр. Ръководителят на тогавашния археологически обект заяви, че некрополът е съпоставим с подобни при Халщат в Горна Австрия и Вергина в Северна Гърция.

След споразумение с Агенция "Пътна инфраструктура" строителството в този участък (от с. Горна Диканя до Дупница) беше забавено и на 600-ния метър е било изместено съоръжение от магистралата, за да не бъде засегнат некрополът.