Ш ведът Томас Линдал, американецът Пол Модрич и роденият в Турция Азиз Санджар, който има и американско гражданство, си поделят тазгодишната Нобелова награда за химия, съобщава сайтът NobelPrize.org.
Кралската шведска академия присъжда отличието на тримата лауреати за „механистични изследвания на ДНК корекцията“ (изследвания на механизмите за „ремонт“ на ДНК).
Линдал, Модрич и Санджар са успели да картографират на молекулярно ниво как клетките „ремонтират“ увредена ДНК и предпазват генетичната информация.
Трудовете им предоставят фундаментално познание за функциите на живите клетки
с приложение в разработването на нови терапии за ракови заболявания.
Всеки ден човешката ДНК се уврежда от ултравиолетова радиация, свободни радикали и канцерогенни вещества. Дори без подобни външни атаки, всяка ДНК молекула е наследствено нестабилна. Всекидневно в клетъчния геном настъпват хиляди спонтанни промени. Допълнително дефекти се получават и когато ДНК се копира при клетъчното делене – процес, който се случва няколко милиона пъти всеки ден в човешкото тяло. Причината човешкият генетичен материал да не се разпада в пълен химически хаос е, че множество молекулярни системи постоянно наблюдават и възстановяват ДНК. Тазгодишната Нобелова награда за химия отличава трима пионери, картографирали подробно как функционират на молекулярно ниво няколко от тези системи.
В началото на 70-те години на миналия век учените вярват, че молекулите ДНК са изключително стабилни. Томас Линдал обаче установява, че ДНК се разпада с темпове, които би трябвало да са направили развитието на живот на Земята невъзможно. Прозрението води до откритието на молекулярен механизъм, наречен BER (base excision repair – базова ексцизия), който постоянно противодейства на разпадането на ДНК.
Азиз Санджар картографира механизъм, наречен NER (nucleotide excision repair – нуклеотидна ексцизия), използван от клетката да ремонтира щетите, нанесени на ДНК от ултравиолетовата радиация. Хората, родени с дефекти в тази ремонтна система, ще развият рак на кожата под въздействието на слънчева светлина. Клетките използват този ремонтен механизъм, за да поправят и дефектите, причинени от мутагенни вещества.
Пол Модрич демонстрира как клетката коригира грешките, които се случват при репликацията на ДНК по време на клетъчното делене. Въпросният механизъм за корекция на погрешно свързани нуклеотиди намалява хилядократно честотата на грешките при репликацията на ДНК.
Кои са нобелистите?
Томас Линдал е роден през 1938 г. в Стокхолм. Доктората си защитава през 1967 г. в института „Каролинска“. Професор по медицинска и физиологична химия в университета на Гьотеборг от 1978 г. до 1982 г. Почетен ръководител на екип в института „Франсис Крик“ и почетен директор на британския институт за ракови изследвания в Хъртфордшир, Великобритания.
Пол Модрич е роден през 1946 г. Доктората си защитава през 1973 г. в Станфордския университет. Работи в медицинския институт Хауърд Хюс. Почетен професор по биохимия в медицинския факултет на университета „Дюк“.
Азиз Санджар е американски и турски гражданин. Роден е през 1946 г. в Савур, Турция. Доктората си защитава през 1977 г. в университета на Тексас. Почетен професор по биохимия и биофизика в медицинския факултут на университета на Северна Каролина.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!