Нобелова награда за сините светодиоди

Я понците Исаму Акасаки и Хироши Амано, както и роденият в Япония американски гражданин Шуджи Накамура си поделят Нобеловата награда за физика. 

Отличието се присъжда на тримата учени за изобретяването на сините светодиоди –

нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина. Изобретението е само на 20 години, но вече има изключителен принос за човечеството. 

Светодиодите се използват масово при екраните на смартфоните, но и все по-масово – за осветление. 

За разлика от модерните светодиоди (пробивът идва в средата на 90-те години), първите светодиоди, датиращи от 60-те години, са могли да излъчват само червена светлина.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. 

Първата Нобелова награда за физика получава немският физик Вилхелм Рьонтген

за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. 

Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 г. Мария Кюри, както и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. 

Джон Бардин пък получава отличието два пъти. 

Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии.

Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години,

докато тази на получилите приза за литература, например, е 64 години. 

Сред Нобеловите лауреати за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922). 

Миналогодишните носители на Нобеловата награда за физика бяха 84-годишният британски физик-теоретик Питър Хигс и 81-годишният белгиец Франсоа Енглер, предсказали съществуването на загадъчния Хигс бозон – частицата, която обяснява защо материята има маса.