Изкуствена кожа усеща пеперуден допир

И�у �уствена електронна кожа, която може да усети и най-лекия допир, са разработили два независими американски изследователски екипа.

Материалите, които реагират бързо на всеки натиск, биха могли да се използват за създаването на чувствителни протези и роботи.

"Кожите" представляват сноп от сензори, способни да преобразуват леките промени в налягането - по-малки и от един килопаскал, в електрически сигнали.

Това е сравнимо, например, с усещането, когато пишем на клавиатура или повдигаме химикалка.

Чувствителността на новите материали е много по-висока от предишни разработки, способни да усещат само десетки килопаскали и повече или пък само статична тежест - така че щом веднъж предмет е поставен върху "кожата", тя не може да усети дали той продължава да е върху нея.

Новите материали, за които пише Nature.com, действат по различен начин и могат да усетят ясно дори допира на пеперуда или винена мушица.

Сензорите са под гъвкава гумена повърхност, която евентуално може да се разтяга в разнообразни форми.

"Кожата" би могла да обвива изкуствени крайници, възстановявайки способността за усет на хора с протези, но учените първо трябва да намерят начин за максимално интегриране на сензорите с човешката нервна система.

Гъвкавите, полупроводникови материали могат да се използват и за създаването на роботи с хватка, която е достатъчно деликатна, за да могат да повдигнат и държат яйце или чаша без да ги счупят, но и достатъчно здрава, за да не изтърват тиган.

Те биха могли да подобрят и качеството на инструменти в минимално инвазивната хирургия.

Единият от екипите - на Али Джейви (Ali Javey) от Калифорнийския университет в Бъркли, е произвел ултратънки наножички от смес на силиций и германий.

Те са били разположени по цилиндричен барабан, който е бил "развит" по тънък лепкав пласт, разпределяйки ги в строга последователност. Листове от него са били покрити с гумен слой, чувствителен на допир.

Вторият екип - на Джънан Бао (Zhenan Bao) от Станфордския университет в Калифорния, е използвал различен подход - притискайки силно еластичен гумен слой между електроди в последователна мрежа от "минипирамиди", с въздушни възглавници.

При разтягането на "кожата" промяната в дебелината се преобразува в електрически сигнали.