Научен пробив - синтезираха първите изкуствени ензими

У чени направиха нов пробив в областта на синтетичната биология.

Специалисти от лабораторията по молекулярна биология в Кеймбридж получиха за пръв път изкуствени ензими (съставките, необходими за живот) от синтетичен генетичен материал, който не съществува извън лаборатория, съобщи в. "Индипендънт"

Пробивът може да доведе до нови начини за разработване на лекарства и медицински терапии за нелечими болести като рак и ебола, както и да даде информация за произхода на живота и дори за това дали е възможно той да съществува на други планети.

Това е най-новото постижение в областта на синтетичната биология, която се опитва да създава нови синтетични молекули и дори нови форми на живот, способни да извършват важни медицински и индустриални функции - от производството на лекарства до пречистване на замърсени земи.

Синтетичните ензими могат да накъсват и събират отрязъци от изкуствен генетичен материал, наречен ХНК, какъвто не съществува в природата. Той

може да съхранява и репликира генетична информация като естествените му еквиваленти ДНК и РНК.

Синтезиран е преди три години в лабораторията по молекулярна биология на ръководителя на изследването д-р Филип Холингър в Кембридж.

Самите ензими също са от нишки ХНК. Тези ензимни свойства на изкуствения генетичен материал имитират естествените ензими от РНК в много организми, включително и хората.

"Работата ни показва, че по принцип има възможни алтернативи на естествените молекули, които могат да поддържат каталитичните процеси, необходими за живота. Това, че животът е избрал РНК и ДНК, може да е било случайно", обяснява Филип Холингър.

Свързването на генетичен материал е една от първите стъпки за създаване на репликирана биологическа система. Технологията може да бъде развита за производство на лекарства, които да блокират ракови гени или да се свързват с РНК на вируси като ебола и ХИВ.

След като е възможно да се създаде генетичен материал и ензими от изграждащи елементи, които не се срещат в природата, това предполага, че живот може да възникне на различни молекулярни основи на други планети. От това следва "разширяване на броя на екзопланетите, на които потенциално може да се зароди живот под някаква друга форма", смята Холигер.

Резултатите от проучването са публикувани в сп. "Нейчър".