Луната Титан разкрива как е еволюирал животът на Земята

Сатурновата луна Титан е отдалечена на 1,6 милиарда километра, но може да помогне на учените да разберат по-добре как е еволюирал животът на Земята преди 3,5 милиарда години, съобщи "Сайънс дейли".

Джонатан Лунин от университета на Корнел е един от близо 260-е учени, участващи в мисията "Хюйгенс-Касини" за изучаване на планетата Сатурн и спътниците й.

Данните от тази и други космически мисии позволяват на учените да тестват съществуващите теории за произхода на живота на Земята.

"Смятаме, че простите органични химикали, които са били налични в ранните стадии от развитието на нашата планета, под въздействие на слънчевата светлина и други енергийни източници, са участвали в реакции за производството на все по-сложни и по-сложни химикали. В определен момент те са преминали много важен праг, развивайки способността да се възпроизвеждат. Можем ли да тестваме тази теория в лаборатория? Тези процеси продължават на Титан от милиарди години, с каквито не разполагаме в лабораторни условия", казва Лунин.

Само два обекта в Слънчевата система съдържат на повърхността си количеството органични вещества, необходимо за извличането на подобна информация - Титан и Земята. И докато органичните вещества на нашата планета преминават през нови и нови цикли на живот от неизброими поколения, тези на сатурновата луна Титан - като например депозити от метан и други въглеводороди, са автентични и никога не са били в контакт с живот.

Титан също така е единствената луна в Слънчевата система, която има атмосфера.

Подобно на земната, тя е съставена основно от азот. Метанът е вторият най-разпространен елемент и в двете атмосфери.

Под въздействие на слънчевата светлина, достигаща горните слоеве на атмосферата на Титан, метанът се разпада на частици, които взаимодействат помежду си и с азота и образуват познати земни съединения като етан, ацетилен, водороден цианид.

"Разполагаме с много добър опис на наличните съединения в атмосферата на Титан, а наскоро започнахме да разбираме каква е съдбата им и на повърхността. Това ще ни помогне да научим повече за процесите на Земята", казва Джонатан Лунин.