Луната се свива, трусовете продължават с часове

Л уната била по-гореща, но с времето се е охладила. Това, естествено, има своето важно последствие: Луната се свива. Няма да се срути от само себе си като суфле – все пак е изградена от камъни. Но точно като грозде, което се изсушава в стафида, върху намаляващата Луна се получават повече бръчки. И с тях се появяват лунни трусове и свлачища.

Ново проучване изследва ефекта, който засечените лунни трусове може да имат върху повърхността на Луната, по-специално около лунния южен полюс. Това е област от голям интерес за бъдещи човешки и роботизирани изследвания. Учените установиха, че някои склонове на повърхността в района са особено уязвими.

Scientists discover the #moon is shrinking, causing landslides and instability in lunar south pole @UofMaryland https://t.co/DRBqfn7pSJ https://t.co/uLYsGW2nix

— Phys.org (@physorg_com) January 25, 2024

„Можете да мислите за повърхността на луната като за сух, смлян чакъл и прах. В продължение на милиарди години повърхността е била удряна от астероиди и комети, като получените фрагменти непрекъснато са били изхвърляни от ударите“, каза съавторът професор Никълъс Шмер от Университета на Мериленд в изявление.

„В резултат на това преработеният повърхностен материал може да бъде както с микроскопичен размер, така и да стигне до голям камък, но всички много слабо консолидирани. Рохкавите утайки правят много възможно разклащането и оттам поява на свлачища.“

Плитките лунни земетресения, както подсказва името, не са много дълбоки и идват от 50–220 километра под повърхността. Те също не са много мощни. Най-силният регистриран трус е бил с магнитуд 5,7, произлизащ от Южния полярен регион. Въпреки че са по-слаби от тези на Земята, лунните трусове продължават с часове - проблем, който не бива да се подценява.

„Нашето моделиране предполага, че плитки лунни трусове, способни да предизвикат силно треперене на земята в южния полярен регион, са възможни от събития на приплъзване на съществуващи разломи или образуване на нови навлизащи разломи“, каза водещият автор на изследването Томас Р. Уотърс, старши почетен учен в Центърът за земни и планетарни изследвания на Националния музей на въздухоплаването и космоса.

Изследователите продължават да работят, за да разберат областите на Луната, които може да крият значителен сеизмичен риск. Тези райони ще трябва да се избягват за бъдещи постоянни селища – но дори кратките пребивавания могат да изложат на риск престояващите, ако се приближат твърде много до нестабилните склонове.

„С наближаването на датата на стартиране на мисията Artemis, която включва екипаж, е важно да се погрижим за безопасността на нашите астронавти, оборудване и инфраструктурата“, каза Шмер.

„Това проучване ни помага да се подготвим за това, което ни очаква на Луната – независимо дали става дума за инженерни структури, които да могат по-добре да издържат на лунната сеизмична активност или за защита на хората ни от наистина опасните зони.“

Статията е публикувана в The Planetary Science Journal.