Люси - предшественикът ни, който можеше да ходи изправен

Н ашият предшественик Люси, живяла преди 3,2 милиона години, можела да стои и да ходи изправена точно както съвременните хора. Това разкрива нов 3D модел на мускулите й.

Откритието подкрепя нарастващия консенсус сред изследователите, че австралопитеците - изчезналият вид, към който принадлежала Люси - са ходели изправени, а не с клекнало клатушкане като шимпанзетата.

3.2 million-year-old human ancestor 'Lucy' had massive leg muscles to stand up straight and climb trees https://t.co/Ir7Kj2CMZB

— Live Science (@LiveScience) June 13, 2023

Реконструкцията на таза и мускулите на краката на хоминина също дават възможност да се предположи, че тя можела да се катери по дърветата. Това означава, че видът вероятно е пребивавал както в горски, така и в тревни местообитания в Източна Африка преди около 3 до 4 милиона години.

„Мускулите на Люси подсказват, че тя е била също толкова опитна в ходенето на два крака, колкото сме и ние, но вероятно се се е чувствала в свои води и сред дърветата“, казва Ашли Уайзман, научен сътрудник в Института за археологически изследвания Макдоналд към университета в Кеймбридж в Обединеното кралство, която е провела проучването за моделиране. „Тя е можела ефективно да пребивава и на двете местообитания.“

Вкаменелостите на Луси са най-добре запазените останки от австралопитек, откривани някога, като 40% от скелета й е открит в района Хадар, Етиопия, в средата на 70-те години на миналия век. Костите й показват, че била висока 1 метър и тежала между 13 и 42 килограма. С откриването й станало ясно предците ни можели да ходят изправени много преди да развият по-големи мозъци.

Макар и меките тъкани да не се запазват във вкаменелостите, с новите технологии учените могат да създадат модел на това как са изглеждали мускулите на изчезналия вид, като за целта използват съвременните хора за аналог. Нашата костна структура и мускули дават информация за това как може да са били наслоени мускулите на Люси върху скелета й.

Human ancestor #Lucy could walk and climb trees https://t.co/19tyOE1b4V pic.twitter.com/zcVSwamAHo

— Mike Jennings (@jennm3dia) December 1, 2016

С цифрово моделиране, учените успели да пресъздадат 36 мускула във всеки от краката на Люси.

Реконструкцията показала, че Люси можела да изправя коленните си стави и да разширява бедрата си по начин, подобен на съвременните хора. Благодарение на тези открития учените предположили, че видът можел да стои и да ходи изправен.

Моделът разкрива също пропорциите на мазнини и мускули в краката на Люси, показвайки, че те били много по-мускулести от тези на съвременния човек. Човешкото бедро е изградено от около 50% мускули, докато тези на Люси от 74% и също имало по-малко мазнини. Някои от мускулите на прасците и бедрата й заемали два пъти повече място в краката й, отколкото при нас.

Коленете на Люси имали по-широк обхват на движение по оста екстензия-флексия от човешките. Това, съчетано с мускулната й маса, кара учените да предполагат, че видът можел да пребивава в широк спектър от местообитания - от гъсти гори до тревисти савани. Типът на придвижване на австралопитеците не е наблюдаван при нито едно съвременно животно, казала Уайзман. „Луси вероятно е ходела и се е движела по начин, който не виждаме при нито един от видовете днес.“

Въпреки че заключенията се основават на непълен скелет и остава неизвестно колко често в каква част от животите си австралопитеците заемали изправена поза, резултатите от анализа подкрепят текущия консенсус за физическите способности на Люси.

Human ancestor ‘Lucy’ could climb trees: Study #science https://t.co/QZT0mOlh09 pic.twitter.com/IZQll3b0eL

— ODDSLINK TV (@OddslinkTV) December 2, 2016

Реконструкцията на мускулите е нов и вълнуващ метод за потвърждаване на това, че Люси се е движела на два крака, каза Фред Споър, професор и изследовател в Природонаучния музей в Обединеното кралство, който не е участвал в изследването. „Този подход със сигурност е обещаващ“, каза той. „Това надхвърля понякога опростените тълкувания на палеонтолозите, когато става въпрос за движения и локомоторни модели на изчезнали видове.“

Мускулното моделиране вече е помогнало на изследователите да преценят скоростта на ходене на Тиранозавър рекс и може да помогне при проучванията на архаичните хора. „Като провеждаме такъв вид проучвания ние се стремим да разкрием спектъра от физически движения, които са задвижили нашата еволюция“, каза Уайзман.