С офиянци ще могат да наблюдават безопасно частичното слънчево затъмнение утре с телескопи от Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от градината при НДК.
Това съобщи за БТА доц. Валери Голев – заместник-декан на Физическия факултет на Софийския университет, който отговаря и за Астрономическата обсерватория на СУ.
Хората, които ще дойдат да наблюдават слънчевото затъмнение в обсерваторията на СУ в Борисовата градина, гледайки през телескопите, ще са защитени и не е нужно да имат допълнителни защитни очила, обясни доц. Голев.
За съжаление, защитните очила за наблюдение на слънчевото затъмнение не може лесно да се купят от оптичните магазини, но има фирми, които продават оптична техника. Сред тях е и Астрономическата асоциация в София, която продава телескопи и аксесоари към тях, допълва специалистът.
От асоциацията на 20 март ще поставят телескопи при градината на НДК – на ъгъла с бул. "Патриарх Евтимий", където е входът за метрото. Там има голяма площ, на която ще могат да се съберат много хора. Ще бъдат изнесени и телескопи, ще изпратим и астрономи от СУ, каза доц. Валери Голев.
Дворът на Университетската обсерватория е малък, не искаме никого да върнем, но не можем да приемем много хора по едно и също време на 20 март, обясни доц. Голев. Той съобщи, че обсерваторията ще предостави два телескопа, с които ще може при добро време да се наблюдава частичното слънчево затъмнение.
Частичното слънчево затъмнение започва в София в 10:42 часа
В София частичното слънчево затъмнение ще започне утре в 10:42 часа и ще продължи 2 часа и 16 минути – до 12.58 часа, съобщи доц. Валери Голев. Той уточни, че максималната фаза на затъмнението в София ще е в 11:49 часа – тогава ще е най-тъмно, като 53 процента от слънчевия диск ще бъде покрит от луната.
Тогава ще стане малко по-хладно и по-тъмно, ще е като слаб сумрак, но няма да е тъмно, както е при пълното затъмнение, обясни доц. Голев. Той добави, че във Варна ще се закрие 49 процента от диска на слънцето, а в Бургас – 48 процента.
От Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН информираха, че на 20 март ще наблюдаваме първото за годината слънчево затъмнение. От територията на България и от по-голямата част от Европа то ще се наблюдава само като частично закриване на Слънцето от Луната. Пълната фаза на затъмнението ще бъде видима само от северната част на Атлантическия океан, от Фарьорските острови и от архипелага
Шпицберген.
Най-доброто място за наблюдение, където затъмнението ще продължи най-дълго, ще бъде в океана на около 260 километра северно от Фарьорските о-ви. Максималната продължителност на пълната фаза, наблюдавана оттам, ще е 2 минути и 46.9 секунди, а частичното затъмнение ще продължи близо 4 часа и 10 минути.
Пълните слънчеви затъмнения дават на астрономите уникалния шанс да бъде наблюдавана най-близката до слънцето част от слънчевата атмосфера, слънчевата корона и протуберансите на слънчевата повърхност. При всяко пълно затъмнение слънчевата корона изглежда по различен начин в зависимост от моментната активност на слънцето. Освен снимки на короната и протуберансите в оптичната и инфрачервената област, могат да бъдат получени спектрални и поляриметрични наблюдения, посочват астрономите от БАН.
Учените отбелязват, че всяка година има между две и пет слънчеви затъмнения, но наблюдаването на пълната фаза на затъмнението обикновено е възможна само от много малка част от земната повърхност. Изучаването на Слънцето и на процесите в слънчевата атмосфера е сред основните научни направления в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.
Слънчевото затъмнение ще трябва да се наблюдава със защитни очила
При наблюдение на Слънцето с невъоръжено око или с оптични прибори трябва са се използват специални защитни слънчеви филтри, предпазващи зрението, предупреждават учени.
Обективите или окулярите на използваните бинокли, на зрителните тръби или на телескопите трябва задължително да бъдат защитени с такива филтри, посочват астрономите.
Забранено е слънчевото затъмнение да се наблюдава без защитни очила, защото има опасност човек да изгори очите си и това става за секунди, предупреди доц. Валери Голев. Той добави, че когато се наблюдава слънцето с невъоръжено око, има голяма опасност за зрението.
Ако наблюдавате с оптични прибори и нямате специални защитни филтри, ще ослепеете, предупреди заместник-деканът на Физическия факултет на СУ.
Хората трябва да са информирани за тази опасност, защото слънцето, независимо, че ще бъде наполовина затъмнено в максималната си фаза, свети изключително ярко и е опасно. Затова задължително всеки трябва да има защита, когато гледа към слънцето, отново предупреди доц. Голев.
Той обясни, че при пълните слънчеви затъмнения може да се наблюдава короната на слънцето, а при частичните затъмнения това не е възможно. Затова при частичното затъмнение няма да се изпълняват научни проекти, защото не може да се наблюдава слънчевата корона.
Професионалните астрономи пътуват по света, за да стигнат до мястото, където могат да наблюдават пълното слънчево затъмнение. Сега със сигурност астрономи ще отидат на Фарьорските острови или на Северния полюс, където ще бъде максималната фаза на затъмнението, отбеляза доц. Валери Голев.
Отразяват ли се слънчевите затъмнения негативно върху хората и животните?
На въпрос дали природното явление слънчево затъмнение се отразява по някакъв негативен начин на хората и на животните и дали те стават по-тревожни, доц. Голев отбеляза, че пълните слънчеви затъмнения се наблюдават по-рядко от частичните.
При пълните слънчеви затъмнения, които се наблюдават по-рядко от частичните, има наблюдения, че някои животни започват да стават неспокойни, защото се губи природният им биологичен ритъм, но няма данни за някакви влияния върху здравето на хората, обяснява доц. Голев.
Той отбеляза, че слънчевото затъмнение не се отразява на съня на хората, но добави, че фазите на луната повече се свързват с възможно безсъние.
Последното пълно слънчево затъмнение беше наблюдавано у нас на 11 август 1999 г. и то само от Североизточна България - от Добрич и Варна, а в София имаше частична фаза на затъмнението, припомни заместник-деканът на Физическия факултет на СУ.
Такова пълно слънчево затъмнение, което се е наблюдавало на цялата територия на България, е затъмнението от 15 февруари 1961 г., уточни доц. Голев.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!