Какво постигна човечеството в Космоса през 2014 г.

П ървото в историята на човечеството кацане на комета, осъществено от Европейската космическа агенция (ЕКА), безспорно ще остане най-запомнящото се космическо събитие през 2014 година.

Уникалната операция започна през 2004 година с изстрелването на сондата "Розета". През август, след дълго пътуване, тя достигна кометата 67З/Чурюмов-Герасименко, на чиято повърхност спусна апарата "Филе".

Учени разглеждат успешното кацане на "Филе" на повърхността на кометата като третото епохално събитие в покоряването на космоса след полета на Юрий Гагарин и кацането на американски астронавти на Луната. Те смятат също, че това е "най-дръзкият проект" в историята на непилотираната космонавтика. Един от специалистите го сравнява с уцелването на бактерия с карабина от голямо разстояние.

Уникалната операция се разигра на 511 милиона километра от нашата планета.

От Европейския център за управление на полетите в Дармщат, контролиращ близо 7-часовото спускане на "Филе" върху кометата, генералният директор на ЕКА Жан-Жак Дорден заяви:

"Това е голяма крачка за цялото човечеството!", цитирайки проф. Клим Чурюмов, един от двамата откриватели на кометата.

Целта на мисията за "космическа археология", както я нарекоха учените, е да разкрие някои от тайните на Вселената чрез кометите, смятани за първични останки от зараждането на Слънчевата система. Те са се запазили на практика в първоначалното си състояние от преди 4,5 милиарда години.

Взетите проби ще помогнат на специалистите да анализират развитието на Земята и останалите планети, да надзърнат "вътре" - в ядрото на кометата.

Учените се надяват също мисията да им даде възможност да разберат как е възникнал животът на Земята.

Въпреки че кацна в подножието на голяма скала, която засенчва слънчевите му панели, апаратът "Филе" не спря да работи до пълното изтощаване на батериите и да изпълнява поставените му задачи. Очаква се сондата да заработи отново през март следващата година с приближаването на кометата до Слънцето.

През 2014 година следихме с огромен интерес първите успехи на китайските и индийски национални програми по изследване на Луната и Марс.

Още в началото на януари Индия изстреля първата си ракета-носител с криогенен двигател и стана петата страна в света, разполагаща с тази технология.

През септември страната влезе в космическата история като изпрати сонда на Марс. Още от първия си опит нискобюджетната марсианска орбитираща мисия "Мангалиан", която струва около 74 милиона долара - или три четвърти от бюджета на филма "Гравитация" -  достигна Червената планета. А с такова постижение не може да се похвали нито една друга космическа агенция в света.

Сондата "Мангалиан", която ще кръжи около Червената планета поне 6 месеца, ще търси метан на Марс, ще проучва марсианската метеорологична система и какво се е случило с водата, която някога е съществувала в големи количества там.

В средата на декември миналата година Китай осъществи първото меко кацане на Луната от повече от 37 години.

Въпреки че луноходът "Нефритен заек" имаше проблеми и не беше в състояние да се движи повече по повърхността на естествения спътник на Земята, той продължи изследователската си дейност и изпрати ценни данни, които помагат на учените да си създадат точна представа за размера, свойствата и температурата на лунното ядро. А тези познания са нужни за по-нататъшното изследване на Луната.

Китай възнамерява да изстреля през 2017 г. космически апарат, който да върне проби от Луната, както и да стане първата азиатска страна, изпратила човек на естествения спътник на Земята.

В началото на декември Япония изстреля успешно космическата си сонда "Хаябуса-2", която трябва да достигне астероида 1999 JU3 през 2018 година.

Целта на мисията е да се събере прах от основата на съдържащия въглерод и вода скалист космически обект, за да се разбере какви органични материи са съществували първоначално в Слънчевата система.

Космическият апарат трябва да се завърне на Земята през 2020 година.

Също през декември НАСА извърши първия успешен изпитателен полет на космическия кораб за многократно използване "Орион".

Той е първият американски пилотиран апарат, създаден за полети отвъд пределите на орбитата на Земята след края на лунната програма "Аполо" през 1972 година. Американското космическо ведомство предвижда да го използва за по-нататъшно усвояване на космоса, включително за превоз на астронавти до Марс и до астероиди.

По време продължилия близо четири часа и половина полет, "Орион" постави няколко рекорда. Той направи две обиколки на Земята, отдалечавайки се от нея на максималното разстояние от 5800 км. - 14 пъти по-далече, отколкото е Международната космическа станция. При връщането си космическият апарат навлезе в плътните слоеве на атмосферата със скорост близо 32 000 км/ч, а температурата на повърхността му достигна 2200
градуса Целзий.

Преди броени дни НАСА изведе от спящ режим космическия апарат "Нови хоризонти", който започва изследване на планетата-джудже Плутон.

Годината обаче беше белязана и с някои неуспехи

На 28 октомври след старта се взриви ракетата "Антарес". Тя трябваше да изведе в орбита товарния кораб "Сигнус" на частната американска компания "Орбитъл спейс".

На 31 октомври над пустинята Мохаве в Калифорния се взриви суборбиталният космоплан "Спейсшип 2" на компанията "Върджин галактик", собственост на милиардера Ричард Брансън, предназначен за туристически полети.

Катастрофата бе тежък удар за сектора на космическите полети за търговски цели.

През 2014 година се навършиха две големи и важни за България годишнини - 45 години от създаването на Института за космически изследвания към БАН и 35 години от полета на Георги Иванов, първия българин, летял в космоса.

"За тези 45 години повече от 100 наши космически прибора и апаратура бяха изведени в космоса" - съобщи директорът на института проф. Петър Гецов.

През последните пет години учени от института са участвали в над 100 проекта, сред които и такива с практическа насоченост - например за дистанционно изследване на Земята.

Разработва се трето поколение българска космическа оранжерия "Свет", в която ще може да се отглеждат ряпа, салата, пшеница.

Освен че ще осигурява свежа храна, космонавтите ще получават по време на продължителни полети кислород, отделян по време на фотосинтезата на растенията. Български оранжерии вече са използвани по време на руски и американски космически полети.

Извършват се два нови важни експеримента, свързани с космическата радиация и въздействието на условията в открития космос.

През март екип астрономи, ръководен от българския астрофизик Веселин Костов, откри с помощта на данни от космическия телескоп "Кеплер" клатушкащата се екзопланета Кеплер-413b. Тя се върти около оста си като детски пумпал.

За откритието на завършилия Софийския университет млад българин, който сега е докторант в университета "Джонс Хопкинс", САЩ, писаха всички водещи научни издания по света.