Избухване на гама-лъчи достигнало Земята през VIII век

Избухване на гама-лъчи, най-мощната позната експлозия във Вселената, може да е достигнало планетата Земя през VIII век, твърди проучване на астрономи, цитирано от Би Би Си.

През 2012 г. изследователи открили доказателства, че нашата планета е била ударена от вълна от радиация през Средновековието. Учените все още водят дебати и не са стигнали до заключение какво е космическото събитие, което е причинило вълната.

Ново изследване твърди, че причината е резултат от сливане на две черни дупки или неутронни звезди в нашата галактика.

Миналата година през юни учени откриха в пръстените на някои кедрови дървета в Япония следи от радиация, излъчвана от необяснимо космическо събитие. Те датираха това явление към 774 или 775 година, но не бяха в състояние да намерят задоволително обяснение.

Повишеното съдържание на радиоактивния въглерод 14 в годишните кръгове на древните дървета свидетелства за това, че Земята е преживяла "бомбардировка" от космически лъчи през 774 – 775 година сл. Хр., съобщиха тогава физиците в статия в сп. "Нейчър" (Nature).

Дърветата и другата растителност са много чувствителни към промяната на условията, при които растат – повишаване или намаляване на температурата, енергията на слънчевата радиация и други фактори.

Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните кръгове - слоевете дървесина, които се формират през всеки сезон на растеж.

Приема се, че тъмните кръгове означават неблагоприятни условия, а светлите – благоприятни условия на средата.

Група физици под ръководството на Фуса Мияке (Fusa Miyake) от университета в Нагоя, Япония, разучиха внимателно годишните кръгове на две древни японски кедрови дървета, за да определят точна дата на "удара" от космически лъчи, който се предполага, че се е случил между 750 и 820 година сл. Хр.

Учените фиксирали рязко увеличение на изотопа на въглерода в кръговете от 774 и 775 година сл. Хр. Пикът на изотопа не може да се обясни със сезонни промени на силата на слънчевата радиация, защото количеството на изследвания елемент надвишавало 20 пъти количеството въглерод 14, останал в дървесината при повишена слънчева активност.

Резултатите се съгласуват с получените проби от арктически лед, който датира от същото историческо време, където бил регистриран пик на концентрацията на друг "космически" елемент – берилий 10, разказват учените.

Явлението е в съответствие с други изследвания на дървета в Северна Америка и Европа.

Хипотезата за слънчево изригване бе отхвърлена, тъй като такова събитие не може да бъде достатъчно силно, за да предизвикат такова увеличение на въглерод 14.

Изследователите посочват, че средновековните хроники съобщават за "червен кръст", който се появява в небето след залеза на слънцето, което предполага, че може да бъде експлозия на свръхнова. Но събитието датира от 776 година и не е оставило други физически следи.

Двама учени от Института по астрофизика от Университета в Йена, Германия, предлагат друго обяснение за мистериозната бомбардировка на космически лъчи: много кратко свръхизлъчване на гама-лъчи (GRB).

Най-ярките явления във вселената - "светкавично" избухване на гама-лъчи, които за няколко секунди пренасят повече енергия, отколкото Слънцето излъчва за милиарди години.

Според Ралф Нойхаузер и Валери Хамбарян такава гама светкавица отговаря перфектно на внезапно увеличение на въглерод 14 и липса на исторически свидетелства.

В проучване, публикувано от Британското астрономическо общество, астрономите предполагат, че два много компактни звездни обекта - черни дупки, неутронни звезди или бели джуджета – са се сблъскали и слели, което е довело до този изблик на енергия в електромагнитно излъчване.

Подобно сливане води до избухване на гама-лъчи, много интензивно, но кратко, обикновено с продължителност по-малко от две секунди, което би могло да обясни защо то не е било забелязано по това време от хората.

Благодарение на своите съвременни инструменти, сега астрономите могат да присъстват на тези събития в по-далечни галактики няколко пъти в годината.

Предполага се, че това е произходът на космическите лъчи, оставили следи през 774 или 775 година, а сливането е настъпило на най-малко 3000 светлинни години от Земята.

Ако беше по-близо, то животът на повърхността на нашата планета би бил унищожен, подчертават авторите.

Според специалистът не би трябвало скоро нашата планета да види отново подобно събитие, но ако това се случи, този път ще нанесе повече щети.

Според него избухването на тези гама-лъчи, което е оставило следи през 8 век, е дошло от далечна звездна система, намираща се на между 3 хиляди и 12 хиляди светлинни години от Слънцето.

"Ако космическата експлозия стане на същата дистанция от Земята като тази през VIII век, може да изключи сателитите ни. Но ако е по-близо – само на няколко стотици светлинни години – това може да унищожи озоновия слой на планетата, което ще има унищожителни последствия за живота на Земята", разказва професор Ралф Ноехаузер.

"Въпреки че мислех, че избухване на гама-лъчи е съвсем възможно заключение, нашето групово проучване установи, че по-скоро става въпрос за слънчево изригване", коментира професор Адриан Мелот от Университета в Канзас, САЩ.

Според специалистът избухването на гама-лъчи е 10 000 пъти по-малко вероятно да се е случило точно в този период от време.