"Хъбъл" откри останките от скалист свят с вода извън Слънчевата система

К осмическият телескоп "Хъбъл" откри останките от скалист свят с много вода, което показва, че извън Слънчевата система може да съществуват условия за живот, съобщи в. "Дейли телеграф".

Останките представляват скалист астероид, обикалящ около умираща звезда на 150 светлинни години от Земята.

Откритието е първото солидно доказателство за два ключови компонента на обитаемите планети - вода и скалиста повърхност, които съществуват на едно и също планетно тяло, но извън Слънчевата система.

Макар и предишни изследвания да са установявали наличие на вода извън Слънчевата система, тя е била на газови гиганти, а не на скалисти планети като нашата.

Изследването показва, че преди звездата GD 61 да се изчерпи, тя може да е била център на планетна система с планети като Земята, на които е можело да има живот.

Тя разкрива как може да изглежда Слънчевата система след около шест милиарда години.

Макар и по-голямата част от земната повърхност да е покрита с вода, океаните съставят само 0,02 процента от общата й маса.

Това показва, че те са се появили, след като се образувала планетата ни. Най-разпространената теория за появата на водата на Земята е, че тя е донесена от астероид - около чиято основа се оформят скалистите планети.

Новооткритият астероид, описан в сп. "Сайънс", се състои от около 26 процента вода - колкото на Церера - най-големия астероид в Слънчевата система, определян вече като планета-джудже.

"Откриването на вода върху голям астероид означава, че градивните блокове на обитаемите планети са съществували и може би още съществуват в системата GD 61, а вероятно и около значителен брой подобни звезди - каза д-р Джей Фарихи от института по астрономия в Кембриджския университет. - Тези богати на вода градивни блокове и планетите, които се образуват от тях, може да са чести. Една система не може да създаде нещо като голям астероид и да избегне образуването на планети, а GD 61 има съставките за много вода на тяхната повърхност.

Резултатите ни демонстрират, че в тази екзопланетна система е имало потенциал за обитаеми планети."

Учените откриха елементи като магнезий, силиций и желязо, които заедно с кислорода са ключови компоненти на скалите в атмосферата около GD 61, започнала да се свива преди 200 милиона години.

В нейната атмосфера почти няма въглерод, което означава, че там някога трябва да е имало много вода. Това изключва и наличието на комети, които са богати както на вода, така и на въглеродни компоненти.

"Така установихме, че това е скален астероид с много вода, вероятно във формата на лед под повърхността, подобно на астероиди като Церера в Слънчевата система - каза проф Борис Ганиске от университета на Уорик. - За да изведат въпросната планета от орбитата, са били необходими още по-големи планети. Това означава, че някои гигантски екзопланети още съществуват в гаснещата система."

"Тези астероиди ни казват, че системата е имала или още има скални планети- каза д-р Фарихи - Това подкрепя идеята, че звездата първоначално е имала пълен комплект от земни планети и вероятно газови гиганти - сложна система, подобна на нашата."