Годината е 2075: Раждат се първите лунни бебета

Г одината е 2075. Мястото: Международната лунна база "Нийл Армстронг" в кратера Хенсън, на около 30 километра югозападно от южния полюс на Луната. Китайският електроинженер Лиу Мей и американският астроном Дейвид Скот IV седят един до друг в лунен транспортьор с шест колела, задвижван от горивни клетки. Те току-що са излезли от шлюза за автомобили на станцията и се движат по лунната магистрала, направена от лазерно изпечен лунен прах. 

Восъчен мрамор виси над зловещите планини на хоризонта, познатите очертания на Африка са ясно различими, докато те започват своята експедиция. Денят ще бъде дълъг. Тяхната цел е кратерът Шакълтън, на около 50 километра, където се намира наскоро разположеният радиотелескоп на лунния кратер, който отчита неизправности и се нуждае от преглед. Минават покрай нова оранжерия, около която рояк задвижвани от слънчева енергия роботи за 3D принтиране подскачат по неравния терен при слаба лунна гравитация, като изкопават лунен прах, който ще се използва за изграждане на дебела обвивка около надуваемия модул, за да го предпази от микрометеорити и космическа радиация. В далечината поле от соларни панели блести, вижда се ранната лунна сутрешна слънчева светлина, която изпраща поддържаща живота електрическа енергия към базата чрез безжична микровълнова система.  

На този етап всичко това е само фантазия. Но привържениците на изследването на Луната са убедени, че след 50 години естественият спътник на Земята вече няма да бъде само пуста небесна сфера. Експертите смятат, че през 2075 г. на Луната ще има поне една постоянно обитаема лунна станция, подобна на тези, които днес са разпръснати из замръзналата Антарктика. По-оптимистично настроените ентусиасти за заселване на Луната очакват, че до 2075 г. на Луната може да се родят първите бебета, доказвайки (или опровергавайки), че човечеството като вид може да оцелее без нашата майка Земя. 

It’s The Year 2075. This Is What It Looks Like On The Moon Nowhttps://t.co/nezYsekp2Y

— IFLScience (@IFLScience) January 16, 2024

Доводът за Луната 

Италианският съветник по космическа политика Джузепе Рейбалди е един от оптимистите за заселване на Луната. Ентусиаст от епохата на “Аполо”, Рейбалди е президент на Асоциацията на лунните селища - неправителствена организация със седалище във Виена, която се застъпва за установяване на постоянно човешко присъствие на Луната. Рейбалди казва, че от времето на "Аполо", когато е бил млад, много неща са се променили и сега идеята за лунно селище е много по-смислена, отколкото преди 50 години. 

"През 60-те години на миналия век посещението на Луната беше политическа цел. Това беше награда в съревнованието между Съединените щати и Съветския съюз. Но когато американците стигнаха дотам, те останаха с впечатлението, че Луната е напълно негостоприемна и няма много перспективи", казва Рейбалди пред IFL Science. 

В периода 1969-1972 г. на Луната кацат шест мисии. Като цяло 12-те американски астронавти, които се разхождаха на Луната, събраха повече от 380 килограма лунни скали и почва. През следващите десетилетия анализите на тези проби със съвременни инструменти, както и наблюденията, направени от по-късни лунни орбитални апарати, показаха, че изследването на Луната може би все пак не е загубена кауза. 

През 2012 г. индийската сонда "Чандраян-1" откри доказателства за наличие на воден лед в постоянно засенчените области на огромните кратери, които осейват полярните области на Луната. Това откритие отново постави на дневен ред идеята за постоянно лунно селище. При наличието на воден лед в кратерите, хората биха могли да съществуват на Луната, без да се налага да насят всичко необходимо за оцеляване от Земята, което е скъпо - и в дългосрочен план неустойчиво решение. 

"Водата е златото на космоса. Ако имаш вода, можеш да произвеждаш кислород от нея, можеш да я използваш за екипажа или за отглеждане на растения. Можете дори да произвеждате гориво от нея", обясни Райбалди.   

Но от епохата на "Аполо" насам се е променило повече от познанията ни за наличието на вода на Луната, добавя Рейбалди. Скоковете в развитието на технологиите през последните десетилетия означават, че цяла редица държави, както и частни компании, имат планове за кацане на лунни роувъри и експерименти на Луната.  

"Изследването на Луната сега е по-привлекателно, защото има потенциал за развитие на пазар. Благодарение на технологичното развитие, което наблюдаваме, сега е възможно да се отиде на Луната с много по-малки бюджети, отколкото през 60-те години на миналия век", казва Рейбалди.  

Предстои напрегнато десетилетие 

Паралелно с кацанията на “Аполо”, през 60-те и 70-те години на ХХ век Съветският съюз приземява на Луната осем роботизирани сонди. Китай се присъедини към лунния клуб през 2013 г. със своя марсоход "Юту", а по-късно постигна първото си постижение, като постави "Юту 2" на далечната страна на Луната. Миналата година Индия влезе в заглавията на вестниците, когато нейната мисия "Чандраян-3" за първи път в историята постави спускаемия апарат "Викрам" и придружаващия го роувър "Прагян" на южния полюс на Луната - район с обещаващи водни ресурси 

Миналата година японският стартъп iSpace направи неуспешен опит за меко кацане на Луната. Друг опит, ръководен от Япония, мисията SLIM (Smart Lander for Investigating Moon) на Японската агенция за аерокосмически изследвания, ще се опита да се приземи на 19 януари.  

Цяла група от частни апарати, подкрепяни от НАСА, носещи всякакви експериментални технологии, необходими за човешкото обитаване на Луната, се подготвя за изстрелване през следващите две години. 

Ако всичко върви добре, тези компании, заявява Рейбалди, един ден ще предоставят услуги на бъдещите лунни станции, финансирани от правителството. До 2075 г. на Луната може да съществува процъфтяваща екосистема, състояща се от множество бази на различни места - не само на Южния полюс, но и на мистериозната далечна страна. Местните работилници за оползотворяване на ресурсите ще снабдяват обитателите на тези станции с вода и строителни материали, както и с титан и алуминий за производство на части за космически кораби. Възможно е в този период от Луната да се осъществяват изстрелвания към Марс, а високотехнологични ферми ще осигуряват доставки на храна, отгледана на Луната. 

"Повратната точка ще бъде първото бебе, родено на Луната", добавя Райбалди. "Вярвам, че в рамките на 2075 г. на Луната ще се роди бебе. И това ще покаже дали човечеството може да оцелее там", допълва той.  

Пътната карта към Луната 

Професор Иън Кроуфорд, планетарен учен и астробиолог в лондонския колеж "Бъркбек", има по-скромни очаквания. До 2075 г. той предвижда постоянно обитаема станция като сегашните в Антарктида и евентуално малък лунен хотел за богати туристи, управляван от частна компания като Amazon, SpaceX или Virgin Galactic.  

"Мисля, че до 2075 г. на Луната ще има постоянно обитаема станция с екипажи, които ще работят на смени може би на всеки шест месеца, както сега работят на Международната космическа станция. Смятам, че вероятно ще има постоянно човешко присъствие, което ще поддържа разнообразни научни дейности", казва Кроуфорд пред IFL Science.  

НАСА е начело на усилията на Запада за връщане на хора на повърхността на Луната. Петдесет и три години след последното кацане на Луната - това на "Аполо 17" през декември 1972 г. - мисията "Артемида 2" е планирана да направи полет с екипаж до Луната през 2024 г., а "Артемида 3" да кацне през следващата година. Крофорд обаче смята, че този график е малко оптимистичен.  

"За да се приземят хора на Луната, което НАСА се надява да направи с мисията "Артемис 3" през 2025 г., трябва да има превозно средство, което да може да кацне там и след това да се върне в орбита. Нещо като лунния модул от ерата на “Аполо", казва Кроуфорд. 

"В момента не съществува такова превозно средство. НАСА възложи на SpaceX да разработи този модул за кацане, базиран на космическия кораб Starship, но Starship все още дори не е стартирал успешно от Земята. Така че аз лично съм скептично настроен, че това може да бъде направено до 2025 г. Вероятно може да бъде постигнато до края на това десетилетие", смята Кроуфорд.  

Крофорд бързо се оправда тази седмица, като НАСА обяви, че мисията "Артемида 2" е отложена за септември 2025 г. Следващото кацане, както предвижда НАСА, може да се осъществи само една година по-късно.  

През 2025 г. НАСА възнамерява също така да изстреля първия градивен елемент на бъдещата космическа станция, която ще се намира на орбита около Луната - Лунния портал, който ще осигури база за бъдещите мисии "Артемида", от която ще се изследва лунната повърхност. До края на 2030 г. може да се проведат 10 мисии на "Артемида". 

В своя План за устойчиво изследване и развитие на Луната, публикуван през 2020 г., НАСА представи ранна концепция за базов лагер "Артемида" в района на Южния полюс на Луната. Към този план, който е много по-скромен от визията на Райбалди за лунно село през 2075 г., не е посочена дата. Базовият лагер би могъл да поддържа екипажи до четирима астронавти за посещения с продължителност една или две седмици, които постепенно биха могли да бъдат удължени до два месеца.  

Аргумент от науката  

Сяочен Джан, планетарен учен и докторант по използване на лунните ресурси в Европейския център за иновации в областта на космическите ресурси (ESRIC) в Люксембург, е съгласен с Кроуфорд, че разширяването на човечеството на Луната няма да бъде с бързи темпове. 

"Петдесет години може да изглеждат като дълъг период от време, но в областта на космическите изследвания вероятно не е толкова дълъг", казва Джан пред IFL Science. "Разработването на мисии, тестването на технологии - всичко това отнема много време. Но мисля, че след 50 години трябва да има поне някаква основна лунна база. Надявам се, че ще има учени, които ще изучават Луната, ще правят експерименти, а също и ще има някакъв вид редовен транспорт между Земята и Луната" , допълва той.

В момента Джан разработва машина, която един ден ще може да обработва лунен прах директно на Луната и да го превръща в годен за употреба строителен материал, който може да се използва при 3D принтирането. Истинската ѝ страст е науката. По образование тя е геолог и ѝ харесва идеята един ден да участва в лунно изследователско пътуване. 

"Бих искала да изучавам геология на Луната. Като например да взимам проби през деня, да се връщам на станцията и да ги анализирам там, на Луната", казва тя.  

Извършването на научни изследвания директно на Луната е голям стимул, съгласява се Кроуфорд.  

"На Луната може да се създадат много научни тези: лунна геология, астрономия от Луната, науки за живота на Луната. Това ще бъде значително по-лесно, ако има постоянна поддържаща научна инфраструктура. Лунната база би я осигурила", казва Крофорд.  

На конференцията "Астрономия от Луната", организирана от Крофорд в Лондон миналата година, астрономите представиха цяла гама от концептуални съоръжения, които един ден биха могли да функционират на Луната. Детектор на гравитационни вълни, инфрачервен телескоп от следващо поколение, който ще наследи “Джеймс Уеб”, или радиотелескоп на далечната страна на Луната биха могли да станат част от лунната научна инфраструктура до 2075 г.  

NASA has plans to turn a lunar crater into a giant radio telescope pic.twitter.com/LGG4lje0Av

— Latest in space (@latestinspace) July 25, 2021

Отключване на невидимата Вселена  

Според Крауфорд лунният радиотелескоп е на първо място в списъка с желания на много астрономи. Той обяснява, че далечната страна на Луната е най-доброто място за радиоастрономия в цялата Слънчева система. 

"Това се дължи на факта, че далечната страна на Луната никога не вижда Земята, така че тя е постоянно защитена от всички изкуствени радиошумове, които Земята произвежда", казва Кроуфорд.  

Радиоастрономията е дял от астрономията, който изучава радиовълните, идващи от звезди, планети, галактики, черни дупки и други източници във Вселената. Радиовълните имат електромагнитно излъчване с най-голяма дължина на вълната. 

На Земята хората разчитат на радиовълните за цял набор от незаменими приложения, включително телевизионно и радиоразпръскване, радарно засичане, навигационни системи и безжични компютърни мрежи.  

Най-добрите радиотелескопи на Земята са защитени от тихи зони, в които не се допуска използването на радиооборудване. Въпреки това тези свръхчувствителни антенни масиви, обхващащи зони с диаметър стотици километри, са слепи за цяла част от космическия радиочестотен спектър, който се блокира от земната атмосфера.  

"Вълни с дължина, по-голяма от около 20 метра, не преминават през йоносферата на Земята отвън. Радиоастрономията с дълги вълни и ниски честоти е последната голяма неизследвана част от електромагнитния спектър в астрономията, защото не можем да я правим от повърхността на Земята", обяснява Кроуфорд.  

Астрономите са наясно, че в този спектрален диапазон предстои да бъдат направени цяла гама от нови открития. Една от най-вълнуващите области на изследване е така нареченият от астрономите “сигнал на Космическата зора” - лъчение, изхвърляно от водородния газ, който е изпълвал Вселената през първите стотици милиони години след Големия взрив.  

През 2020 г. НАСА представи концепция за радиотелескоп в лунен кратер, който може да бъде изграден в на далечната страна на Луната. 

NASA just released new photos on a concept Lunar Crater Radio Telescope, which has been awarded $500,000.

Without the disturbances from Earth’s atmosphere and radio signals, a radio telescope on the far side of the Moon will be able to see further into the universe than before. pic.twitter.com/0dFGOesOKV

— Toby Li (@tobyliiiiiiiiii) May 10, 2021

Лунна война? 

САЩ и техните съюзници не са единствените, които наблюдават Луната. През 2021 г. Русия и Китай обявиха отделни планове за създаване на постоянна станция на Луната. Нито една от двете страни не е подписала споразумението "Артемида" - многостранно споразумение, изготвено от правителството на САЩ с цел да се осигури мирно международно сътрудничество около изследването и заселването на Луната.  

През 2011 г. Конгресът на САЩ забрани на НАСА да си сътрудничи с Китай по космически проекти поради опасения от шпионаж и съображения за сигурност. Партньорството с Русия, което е в основата на сътрудничеството в рамките на Международната космическа станция от 90-те години на миналия век насам, понесе сериозен удар поради нахлуването на Русия в Украйна.  

Възможността земните геополитически конфликти да се пренесат на Луната е повод за безпокойство на много експерти, казва Кроуфорд. Той описва сценарий, подобен на териториалния спор между Китай и неговите съседи за Южнокитайско море, който е едно от основните огнища на въоръжени конфликти в света.  

"Наистина не искаме ситуация, при която ще имаме лунна база, ръководена от САЩ по споразумението "Артемида", и руско-китайска лунна база на разстояние няколкостотин метра една от друга в близост до лунния Южен полюс", казва Крауфорд. "За съжаление това е траекторията, по която изглежда се движим в момента, и мисля, че това е рецепта за катастрофа", смята той. 

Но Крофорд се надява, че не всичко е загубено. Нито Русия, нито Китай са подписали споразумението от “Артемида”, и двете страни са подписали Договора за космическото пространство, който забранява на държавите да присвояват небесни тела или техни части. Въпреки сегашното напрежение космическите агенции на Русия и Китай са представени в Международната координационна група за космически изследвания - глобален форум, основан през 2007 г. с цел насърчаване на международното сътрудничество в областта на космическите изследвания.  

Въпреки огромните технически задачи, които трябва да бъдат решени, за да стане възможно постоянното присъствие на хора на Луната, Крауфорд смята, че най-голямото предизвикателство се състои в това да се гарантира, че това начинание е мирно.  

"Смятам, че правилната политика е по-важна от техническите аспекти", казва Крауфорд.