Г епардите могат да бъдат оприличени на ферарита в животинското царство - елегантни и изключително бързи са. Учени се опитаха да разберат колко енергия изразходват тези животни, докато прекосяват хабитатите си в Африка, и да хвърлят светлина върху фактори, които може би допринасят за рязкото намаляване на популацията им, съобщи Ройтерс.
Учените проследили в разстояние две седмици 19 живеещи в природата гепарди на два обекта в РЮА и Ботсвана. Изотопно обогатена вода била инжектирана у животните и след това били изследвани изпражненията им, за да се установи какъв е разходът им на енергия.
Учените с изненада констатирали, че гепардите изразходват относително малко енергия, докато ловуват плячката си - газели и антилопи импала.
Гепардите - най-бързите сухоземни бозайници, които са известни с красивата си козина на петна, ускоряват до 96 км в час за три секунди.
"Събраните от екипа ни данни навеждат на мисълта, че те са се приспособили идеално към този метод на ловуване", заяви биологът Джони Уилсън от университета на Северна Каролина.
Данните противоречат на хипотезата, че гепардите изразходват необичайно количество енергия, за да уловят нова плячка, след като по-едри хищници, като например лъвове и хиени, са отмъкнали мършата от предишната им плячка.
Най-много енергия гепардите изразходват, докато изминават големи разстояния, за да търсят плячка.
Това е така заради предизвикани от човешката дейност проблеми, като загуба на хабитата им, поставяне на огради, които ограничават свободното придвижване, и избиването на животни, с които гепардите се хранят.
Ръководителят на изследването, биологът Майкъл Скантълбъри от университета Куинс в Белфаст отбеляза, че гепардите изминават близо 30 км на ден.
"Те може и да са ферарита в животинското царство, но през по-голямата част от времето се движат бавно, като се влачат из пясъчните дюни в голямата горещина, без да могат да пият вода", поясни ученият.
Популацията на гепардите е намаляла от около 100 000 на 10 000 екземпляра през последните 100 години.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
