Учените са открили математическо обяснение защо хората се държат по-агресивно от болшинството животни по отношение на себеподобните си. Причина за това според тях е еволюцията, а не цивилизацията, пише в статия, публикувана в списание „Нейчър“.
Учените отдавна са забелязали, че хората са по-агресивни към себеподобните си от другите бозайници.
За причините в средите на антрополозите се спори вече почти три века. Има две големи течения в теориите, обясняващи този факт.
Според привържениците на френския просветител Жан-Жак Русо до появата на цивилизацията, човекът не се е отличавал по отношение на агресивността си от животните и е живеел в хармония с природата и околните. Причините за конфликтите и насилието те виждат в цивилизацията и личната собственост.
Техните противници – които изхождат от идеите на Томас Хобс, считат, че човек в естественото си състояние живее според нормата всеки срещу всеки и това е по еволюционни причини. Появата на цивилизация и държави е намалила броя на конфликтите и насилието.
Маркос Мендес и негови колеги от университета в Мадрид са измислили математически способ за проверка на тези теории, използвайки подхода на еволюционната биология и основните положения в учението на Дарвин.
Според тях ако теорията на Хобс е вярна, то естествената склонност на човека към насилие трябва да е била валидна и за общите ни предци с шимпанзето – човекоподобните примати и в по-малка степен за други бозайници. Ако тази закономерност не съществува в реалността, но тогава прави са Русо и поддръжниците му.
Ръководейки се от тази закономерност, учените са анализирали данните за смъртността при 137 семейства бозайници, изучавайки повече от 4 млн. случая на смърт при различни животни и хора от праисторическите времена.
Те са изчислили каква е била смъртността в резултат на вътревидова агресия и са я сравнили при различните видове. Установили са, че бозайниците убиват себеподобните си много рядко – едва в 0.3% от случаите. При праисторическите хора обаче това е било 2%, което е шест пъти повече от „нормата“.
Нивото на насилие след появата на цивилизация не е намаляло, а напротив – рязко се е увеличило, достигайки 30% смъртност в резултат на насилие по време на желязната епоха и късната античност.
Според учените това е свързано с прехода от живот „в естествени условия“ към живот в общества, където нивото на смъртност е по-ниско, отколкото при примати и праисторическите хора.
Мендес и неговите колеги смятат, че тези резултати говорят еднозначно, че склонността към насилие е еволюционно обоснована.
При приматите нивото на насилие е правопропорционално на това в колко големи групи живеят и колко активно отбраняват своите територии.
При такива условия общности, склонни към насилие ще имат по-големи шансове за оцеляване и развитие от останалите. Това потвърждава на практика теорията за еволюционната идея за произход на насилието, считат авторите на статията.
