Днес, 25 юли, дудълът е посветен на Розалинд Франклин

Д�с �с "Гугъл" смени логото си, за да отбележи 93-ата годишнина от рождението на Розалинд Франклин - английска биофизичка, която има много важен принос в определянето и разбирането на структурата на ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита.

Франклин е родена на 25 юли 1920 г. в Лондон.

Още когато е на 15 години, решава да стане учен.

Завършва физика и химия в Нюнам колидж, Кеймбридж през 1941 г.

Работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита.

На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджския университет през 1945 г.

От 1947 до 1950 г. работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи. През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж.

Там по това време работи и Морис Уилкинс.

Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК.

Тя извършва блестящи кристалографски експерименти,

които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК.

Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на сп. "Нейчър", в който Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват своята известна статия за ДНК.

По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).

Розалинд Франклин обаче напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение в научните среди е такова.

Едновременно с това съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия през 50-те години на миналия век.

Масло в огъня "налива" и Джеймс Уотсън в книгата си "Двойната спирала", с някои свои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно "Рози" Франклин.

Поради това недооценяване

тя се превръща, по думите на Бренда Мадокс, във "феминистка икона".

Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира в много по-голяма степен като доказателство за пренебрежението към жените в науката, отколкото като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.

През 1953 г. Франклин напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).

Малко известен факт е, че между нея, Уотсън и Крик след 1953 г. се завързва приятелство.

През 1954 г. тя и Уотсън, по негово предложение, пътуват през целите Съединени щати до Калифорния, където Франклин е изпратена в научна командировка, като Уотсън шофира лично.

С Крик и семейството му пък правят пътуване из Испания през 1956 г., а по-късно тя гостува в дома му, възстановявайки се от прекарано лечение.

Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 г. в Лондон от рак на яйчниците.