Мц цина
знаят, че по високите пасбища на Стара
планина скитат стада планински коне.
За тях разказва в новия си брой сп.
"Нашънъл джеографик".
Непрестанната
нужда да устояват на природните стихии
и хищниците е превърнала балканските
коне в диви животни, доста сходни със
северноамериканските мустанги.
Всяко
хергеле (стадо) има строго установена
йерархия, която се поддържа в безмилостните
битки между айгърите (жребците).
За
местните мъже развъждането на коне е
традиция, наследена от дедите им, която обаче вече отмира. По принцип само най-силният
от жребците се чифтосва с кобилите и
оставя поколение.
Много
от собствениците на хергелета обаче
полагат за тях само символични грижи вече.
Авторът
Любомир Кюмюрджиев и фотографът Иво
Данчев разказват как животът и смъртта
на планинските коне зависи от свежата
трева, битките между жребците, вълците,
планинските бури... и кланиците.
Октомврийският
брой разказва още за развитието на
исляма в съвременна Индонезия, за
миналото на пустинята Сахара, когато
там са живели ловци, земеделци и дори
слонове, както и за корабокруширалия
през 1533 г. кораб "Бом Жезус", отвел
моряците до диамантен остров, от който
никой не се завърнал.
Читателите
ше научат още и за едни от най-древните
мореплаватели - кожестите костенурки.
Дивите ни балкански коне в "Нашънъл джеографик"
За местните мъже развъждането им е традиция, наследена от техните деди, която обаче вече отмира, разказва октомврийският брой
29 септември 2009, 11:10
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!