Да си спомним за „най-самотния човек“ на планетата

Н ай-самотният човек на планетата.

Това словосъчетание се превръща в често асоциирано с името на астронавта Майкъл Колинс, който през 1969 г. е един от тримата астронавти, които летят на легендарната мисия до Луната „Аполо 11“.

Прякорът на Майкъл Колинс се ражда от факта, че, докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин правят първите крачки по Луната, той остава да обикаля в орбита около естествения земен спътник сам в продължение на часове.

Самият Майкъл Колинс обаче неведнъж е казвал, че това определение не описва съвсем точно преживяването му по време на тези часове, които прекарва сам в модула.

Ролята на Колинс в мисията „Аполо 11“ е често пренебрегвана, заради което той е наричан и „забравеният“ астронавт. Затова днес, в деня, в който се е родил астронавтът, ще ви запознаем с повече подробности относно неговата роля в мисията, завела хората на Луната за пръв път в историята.

Няколко минути след изстрелването на мисията именно Колинс отговаря за управляването на командния модул „Колумбия“ и извършването на маневрите за отделянето от третата фаза на ракетата-носител „Сатурн V”.

След този процес се освобождава и лунният модул „Ийгъл“, който до този момент е скрит в третата фаза на ракетата-носител. Колинс трябва да завърти „Колумбия“ и да го скачи с „Ийгъл“.

„Това, разбира се, беше една от критичните маневри в полетния план. Ако отделянето и скачването не бяха сработили, трябваше да се върнем на Земята. Съществуваше и възможност за сблъсък в космоса, последван от декомпресиране на кабината ни. Затова бяхме все още в скафандрите си, докато Майкъл ни отделяше от третата фаза на „Сатурн V”, спомня си Бъз Олдрин.

Няколко дни по-късно, докато Олдрин и Армстронг се разхождат по Луната, Колинс обикаля в орбита около спътника на борда на „Колумбия“ в продължение на 21 часа и половина.

На всеки 48 минути Колинс се озовава на обратната страна на Луната, без радио контакт със Земята или с колегите си. На всеки 48 минути една огромна скална топка го разделяла от всички останали хора, съществували някога.

Самият Колинс обаче споделя, че не се е чувствал толкова самотен, колкото развълнуван.

Това, което повече го притеснявало по време на тези над 21 часа, било дали неговите колеги астронавти ще се завърнат.

Никой не бил напълно сигурен, че лунният модул „Ийгъл“ ще може да се издигне от повърхността на Луната.

Двигателят му никога не бил тестван на лунна повърхност. Самото излитане било под въпрос, какво остава  възможността за успешно скачване с „Колумбия“.

Помежду си астронавтите от „Аполо 11“ оценявали шансовете за успешно протичане на тази част от мисията като 50 на 50 и въпреки това отишли.

След като лунният модул се откачил от „Колумбия“ и започнал да се спуска към лунната повърхност, Колинс се свързвал по радиото с колегите си: „Продължете да ми говорите“.

Няколко минути по-късно обаче орбитата на „Колумбия“ завлича Колинс в точката без радио сигнал с Армстронг, Олдрин и всяко друго човешко същество във Вселената за следващите 48 минути.

През следващите 21 часа и половина единственото, което може да прави Колинс, е да гледа и да чака. Той прекарва времето си, като записва мислите си на диктофон, включително и това съобщение, което записва малко преди „Ийгъл“ да излети от Луната: „Тайният ми страх през последните шест месеца се състоеше в мисълта, че ще трябва да ги оставя на Луната и да се върна на Земята сам; сега остават няколко минути да разбера каква ще е развръзката“.

В същото положение са били и всички на Земята, а НАСА е била подготвена за най-трагичния вариант. Президентът Никсън имал подготвена реч, в случай че „Ийгъл“ не успее да излети от Луната.

Колинс също е размишлявал върху това какъв би бил животът му, ако трябваше да се завърне на Земята сам, оставяйки колегите си мъртви или още по-зле, обречени да чакат последната си глътка въздух на Луната.

Той записва: „Идвам си у дома, незабавно, но ще бъда белязан за живот и го знам“.

Но отчасти благодарение на това, че Армстронг и Олдрин изхвърлят една камара ненужни вещи от модула, „Ийгъл“ успява да излети и да влезе в орбита около земния спътник.

„Ийгъл“ и „Колумбия“ се срещат от „тъмната“ страна на Луната, където Колинс точно завършва поредните си 48 самотни минути.

Кацането на Луната било отговорност на Армстронг, но маневрата по скачването на „Колумбия“ и „Ийгъл“ отново била изцяло в ръцете на Колинс. Това е бил моментът, за който Колинс тренирал, докато Олдрин и Армстронг се учели да управляват модула за кацане и се упражнявали за разходката върху Луната.

Всички тренировки се отплатили, защото след многото часове в очакване и напрежение тримата астронавти успешно потеглили обратно към дома, заедно.