120 години Национален природонаучен музей

Н�и �ионалният природонаучен музей (НПМ) отбеляза днес своята 120-годишнина.

Най-старият музей в България и най-богат на Балканите е основан от княз Фердинанд под името Княжески естественоисторически музей. Тогава било модно монарси да показват публично своите различни лични колекции, а Фердинанд имал специални интереси към естествените науки и притежавал много препарирани птици, бозайници и пеперуди.

Първи уредник на музея бил придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който бил известен орнитолог и подготвил първата експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда непосредственно до двореца в центъра на София. Тя била открита за посещение през 1907 г.

През същата година бил издаден първият и единствен досега пълен каталог на колекциите, в който са изброени няколко хиляди експоната.

До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, подарени или купени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици: граф Амеде Алеон, Емил Холуб, Стюарт Бейкър, Йозеф Хаберхауер, Юлиус Милде и др.

През следващите десетилетия са приобщени почти всички частни колекции на животни и растения и колекциите на първите наши геолози, като напр. на Никола Неделков, Петър Чорбаджиев и Димитър Йоакимов; на Иван Нейчев, Иван Урумов и Анани Явашев; на проф. Георги Златарски и Рафаил Попов.

Особено интензивно се развива музеят под ръководството на д-р Иван Буреш, който бил директор в продължение на 45 години - от 1914 до 1959 г. До 1948 г. се наричал Царски музей и представлявал основата на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г.

Организирани са били експедиции за обогатяване на колекциите до всички български планини и до съседните балкански страни. Музеят се превърнал в основното звено за научни изследвания по природните науки в България. Започнал да издава списание с висок международен авторитет.

Сегашната четириетажна сграда, която приютява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Тя била разрушена при бомбардировките, но колекциите са запазени, защото били своевременно евакуирани.

След войната сградата била възстановена в предишния вид и новата експозиция отворила отново врати за посетители през 1948 г. Тогава музеят бил преименуван на Природонаучен музей.

При реорганизацията на Българската академия на науките през 1947 г. той е първата институция, която става нейно поделение. През същата година на основата на музейните колекции се създават три нови академични института - Зоологически, Ботанически и Геологически. В сградата остават само зоологическите колекции.

По-късно започва период на регрес, когато музеят е затворен за посетители, а експозицията от 22 зали е намалена на 9. Едва през 1974 г. Министерският съвет взема решение за възстановяване на музея като самостоятелно научно звено към Президиума на БАН и му дава национален статут.

Експозицията се разширява до 16 зали, като наново са подредени минерали, скали, вкаменелости и растения, а залите с животни са аранжирани по съвременен начин. Отново се създава библиотека на музея и ново музейно списание. През 1990 г. е основан Палеонтологичен музей като филиал на НПМ в Асеновград.

Мисията на Националния природонаучен музей е насочена в няколко направления: фундаментални и приложни изследвания, управление и съхраняване на колекциите, разпространение на природонаучните знания чрез експозицията и популярната литература, обучение на докторанти и млади специалисти, експертна дейност.

НПМ е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа. Основни приоритети са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите.

Главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите на България и други страни. Развиваните научни направления са таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на паякообразни, стоножки, насекоми и всички класове гръбначни животни; таксономия на фосилни бозайници, птици и брахиоподи; флористика; минералогия.

НПМ е национален център по биоспелеология, по археозоология и палеонтология на гръбначните животни, по проучване на прилепите. Силно развити са и изследванията на насекомите.

Годишно музеят се посещава от около 50 хил. (в някои години до 115 хил.) души. Неговите зали служат за практически занятия на студенти и ученици.

Днес годишнината беше отбелязана с откриване на барелефи на създателите на музея Цар Фердинанд и акад. Иван Буреш с плоча на дарителите и откриване на новата зала "Риби" от министър-председателя Бойко Борисов.