С транни радиосигнали идват от центъра на нашата галактика, Млечния път и учените не могат да разберат какъв е източникът.
Китайски студент в Университета на Сидни е първият, който засича радиовълните. Той прави това по време на специализация в центъра за наблюдение на космоса в Западна Австралия, използвайки радиотелескопа ASKAP.
След това откритието му е потвърдено и от други астрономи. Никой обаче не може да разбере какъв е източникът на сигнала.
Радиовълните отговарят на модела на променлив радиоизточник и биха могли да идват от нов клас звездни обекти.
Квазари - най-ярките обекти във Вселената
„Най-странното свойство на този нов сигнал е, че той има много висока поляризация. Това означава, че светлината му се колебае само в една посока, но тази посока се променя с времето”, посочва откривателят Зитенг Уанг, докторант в Факултета по физика към Университета на Сидни. „Яркостта на обекта също варира драстично, с коефициент 100 и сигналът се включва и изключва очевидно на случаен принцип. Никога не сме виждали нещо подобно”.
Астрономи откриха един от най-бързите фрагменти
„Първоначално си помислихме, че това може да бъде пулсар - въртяща се много бързо мъртва звезда с голяма плътност или пък вид звезда, която излъчва огромни изригвания. Но сигналите от този нов източник не съвпадат с това, което очакваме от тези видове небесни обекти”, пояснява Уанг.
След като засичат шест радиосигнала от мистериозния източник за девет месеца астрономите се опитват да намерят обекта в спектъра на видимата светлина. Но не откриват нищо дори с по-чувствителния радиотелескоп MeerKAT в Южна Африка.
НАСА показа уникална снимка от сърцето на Млечния път
После странният радиосигнал спира и за учените остава само да се надяват и да чакат ново излъчване.
„За щастие сигналът се върна, но открихме, че поведението на източника е драстично различно”, коментира ръководителят на проекта професор Дейвид Каплан от Университета на Уисконсин-Милуоки .
Учените планират да следят внимателно обекта, за да търсят повече улики за това какво би могъл да бъде.
„През следващото десетилетие трансконтиненталният телескоп с квадратни километрични масиви (SKA) ще започне работа. Той ще може да прави с висока чувствителност карти на небето всеки ден”, коментира професор Тара Мърфи от Факултета по физика на Института по астрономия в Сидни. „Очакваме силата на този телескоп да ни помогне да разрешим мистерии като тази”.
СПРИ!" />
