Внимаваме ли при пазаруване онлайн?

Българите все още нямат изграден навик да пазаруват в интернет, а безплатните платформи за онлайн магазини, както и стандартният софтуер, са най-рискови за кражба на лични данни и друг вид злоупотреби.

Това обяснява пред БТА Петър Ванчев - председател на Управителния съвет на Българската асоциация за електронна търговия.

По пазарни данни процентът на редовно пазаруващите онлайн в България са съизмерими с тези в Европа. Обичайно разпространяваните статистически резултати обаче са на база плащания с карти онлайн, а този метод е силно изкривен, защото под 10% от електронните магазини приемат плащания онлайн, а по-малко от 5% от техния оборот е чрез онлайн разплащания, посочва Ванчев.

Това се дължи на все още неизградените навици за ползване на банкови карти, както и на предположението, че онлайн разплащанията са опасни.

Обичайният начин на плащане в България е плащане при получаване -

т. нар. "наложен платеж".

Няма точна статистика дали българите предпочитат местни или чужди онлайн магазини, но съотношението вероятно е в пъти в полза на българските.

От чужди се пазаруват предимно стоки, което не са налични в България или стоки на разпродажба, които са на значително по-ниски цени.

При пазаруване от български магазин потребителите са защитени както от държавата, така и от самите търговци, стремящи се да поддържат добро име на пазара.

При чуждите, държавата ни е практически неспособна да оказва контрол. Не се предпочитат чуждите сайтове заради по-дългото време за доставка, както и от риска пратката да бъде изгубена или повредена при транспорта, посочва още Ванчев.

Що се отнася до плащането, най-добрата практика, използвана от онлайн магазините, е т.нар. payment gateway - т.е., когато плащането се извършва на сайта на търговеца и се обработва от банка, с която той има договор.

Така и клиентът е значително по-защитен, предвид сериозните стандарти, на които трябва да отговаря всеки търговец, за да предлага такава услуга. А и пазаруването е значително по-лесно, защото не е необходимо да се регистрира и съобразява с процедурите на сайта посредник.

Същевременно безплатните платформи за онлайн магазини, както и стандартният софтуер, са

най-рисковите по отношение на кражба на лични данни

и всякакъв друг вид злоупотреби.  Всъщност това е основният канал за хакване на сайтове.

От тази гледна точка сайтовете със софтуер специално създаден за тях, са значително по-сигурни, а и показват сериозните намерения на компаниите стоящи зад тях, предвид сериозната инвестиция, която представлява един такъв софтуер, обяснява Ванчев.

С какво да внимаваме, за да не бъдат личните ни данни откраднати или сметката източена?

При следене на трафика, когато не е криптиран, може много лесно автоматизирано да се събира тази информация.

От психологическа гледна точка потребителите могат да бъдат изкушавани или подмамвани с различни фишинг атаки и съобщения, изискващи въвеждане на потребителски имена и пароли.

Най-лесният начин да се предпази човек, е като внимателно следи дали правилно и абсолютно точно е написан адресът на сайта, защото една правописна грешка, тире, точка, цифра означава друг сайт.

Не по-малко важен е въпросът как да разберем, че сме станали жертва на измамнически сайт и

има ли начин да си върнем парите

Според Ванчев случаите са в две основни категории - нормален търговец, който по някаква причина ви кара да се чувствате измамени и сайт, създаден с цел да бъдете измамени.

В първия случай -  когато сайтът е български, държавата в лицето на КЗП може да ви защити в някаква степен.

Но във втория случай някой инвестира време и ресурси, за да създаде дадена измамническа услуга, а вие съвсем случайно я ползвате. Той е много по-добре подготвен за всички ситуации, които могат да възникнат и определено няма намерение да ви върне парите.

Типичен пример за това е търговията със стоки менте, казва Ванчев.

Тези сайтове инвестират значително по-големи суми за реклама от коректните търговци, защото целта е да се осъществят голям брой продажби за кратко време и след това сайтът да бъде закрит.

"Пример е продажбата на парфюми, където има сайтове съществуващи по 3-6 месеца и заменени от същите сайтове с друго име и евентуално друг дизайн след това.

Вие сте си купили парфюм, струващ 100 лв., на цена от 50 лв. от сайт Х, установили сте, че е менте и следващото ви действие е да си купите същия парфюм за 55 лв. от сайт Y с идеята, че вече не пазарувате от сайт X.

Въпросът е дали пазарувате от същите измамници и

дали след като стоката обичайно струва 100 лв. вината не е ваша,

че сте били измамени.

Въпреки че покупката се случва онлайн, стоката не се ражда магически в интернет, тя е абсолютно същата, както във физическите магазини, внесена от абсолютно същите вносители или произведена от същите производители, както във физическите магазини.

Нормално е тогава и цената да бъде същата или подобна.

Ако е значително по-ниска вие не получавате същата стока, ако въобще получите някаква", предупреждава шефът на Българската асоциация за електронна търговия.