Какво е действителното положение, се опитва да очертае френското списание Sciences Humaines (scienceshumaines.com) в голямото си досие (тук фрагмент от него, представен от сп. ЛИК) за революцията в три-четири букви (www, url, http, html...) - отварянето преди двайсет години на world wide wеb, световната мрежа.
Шест години:
това е средната възраст, на която децата започват да сърфират в интернет. Във Франция сърфират редовно 77% от възрастовата група 6-17 години и 96% от 15-17-годишните.
37% прекарват по два часа дневно пред екрана, 27% - три часа, 21% - четири часа и 7% - над четири часа. Изглежда, мрежата е подяла времето, прекарвано в миналото пред телевизора.Но какво правят в мрежата?
На първо място, бъбрят. Във Франция 45% чатят на провала, момчетата почти наравно с момичетата. А адресите, които ги привличат, издават грижата им за социализация и забавление.
При англоговорещите на първите места идват You Tube, Google, Facebook, на пето място е Му Space, голям е интересът към сексуалността (sex и porn са на четвърто и шесто място).
Впрочем 57% теглят (но едва всеки пети плаща за това...) и 52% играят. По средата между игра и социална мрежа, виртуалните светове регистрират 39% допълнителни записвания през пролетта на 2009, главно деца и юноши.
Дори и да е трудно да се отделят просто записалите се от редовните използватели, светът Poptropica трябва да е спечелил по света 76 милиона деца от 5 до 10 години, а Habbo - 135 милиона 10-15-годишни.
Интересът към дигиталните светове, изглежда, намалява с възрастта, защото версията за възрастни на Second Life привлича „само" 19 милиона верноподаници.
Според анкетите за 30-50% от юношите воденето на блог е съвсем естествена дейност. Обикновено блоговете не блестят с оригиналност (за да бъдат четени, за предпочитане са сюжети от общ интерес като училищния живот или модните певци).
Целта често е не толкова да се изповядаш, колкото да се поставиш на сцената, за да привлечеш максимум благосклонни коментари. Има и такива, които под измислени имена се представят в различна светлина, поддържайки няколко блога...
И тук границата между игра и социализация изглежда доста размита. Колкото до микроблогинга в Twitter, данните са още противоречиви, но изглежда, че юношите след период на скептицизъм също го възприемат.
Тази ненаситност към мрежата може ли да се окаже вредна за юношите?
Най-често споменаваният възможен проблем е сблъскването със сексуалните хищници: всеки пети вече бил срещан в мрежата от тип със съмнителни намерения. Момичетата като цяло по-малко се доверяват на непознати от момчетата, но и са по-изложени на опасни преживявания.
Ала според американски доклад в 90% от случаите предложението идвало от връстник, който не мислел непременно за преминаване към действие, а всичко се ограничавало до разговори от разстояние, посредством уебкам.
Срещата на живо, изглежда, наистина не ги привлича особено, защото според френско проучване от четирима юноши трима не познават физически своите контакти от социалните мрежи. Една трета не познават половината, а 10% не познават... никого!
И нека не бързаме да си представяме невинни агънца, изложени в обсега на манипулатори. Във форумите или чрез фиктивни блогове 20% от юношите вече са си играли на котка и мишка, представяйки се за някой друг.
Освен това според проучване всеки пети американец на възраст от 13 до 19 години е пускал в мрежата поне веднъж снимка или видео, където е частично или напълно гол. Като 15% дори са ги изпратили на непознати...
Тенденцията нараства с възрастта: всеки трети младеж (от 20 до 26 години), изглежда, се е отдавал на такива игрички. Ексхибиционистки изкушени са предимно младежите..., а момичетата гледат.
Но статистиките вероятно ще се взривят с новия феномен dedipix: изпращането на секси снимка става обичайна монета в замяна на добър коментар или връзка към собствения блог. Колкото по-предизвикателно е клишето, толкова по-сочни са коментарите...
В по-голяма степен, отколкото при чата, поддържането на блог излага на по-неясни, но по-многобройни неприятности. Наред с евентуални неприлични предложения има рискове и за самочувствието: стига един блог да предизвиква малко или недоброжелателни и уязвяващи коментари, и някой неуверен в себе си юноша ще повярва, че наистина не струва нищо.
Опасно се развива cyberbullying (stopcyberbullying.org) вариант на налитането за саморазправа върху някого през междучасията. Животът на някого, нарочен за изкупителна жертва, става невъзможен от дъжда обидни мейли или разпространението на унижаващи го документи в социалната му мрежа.
И друга, но в крайна сметка доста относителна опасност: 40% от 16-18-годишните били склонни да се научат да пиратстват, за да изкарат лесни пари. Но само 3% биха направили крачката без колебание...
Трудно е да се уточни дали юношите, опиянени от възможностите за комуникация, игра, открития, предоставяни от мрежата, не осъзнават обратната страна на медала, или нехаят.
Представяме си, че родителите са разтревожени,
но статистическите данни ни карат да се запитаме дали наистина е така.
Резултатите от проучванията не се покриват между различните страни, но що се отнася до франция, всеки втори родител наистина смята, че децата им не са изложени на никаква опасност, а 8 от 10 ги мислят за достатъчно отговорни, за да не си предоставят личните данни ей така.
92% не им обясняват, че не всичко е истина в мрежата, а две трети просто не засягат темата пред своите деца. Общо взето, три четвърти от родителите оставят децата си да сърфират сами, без да знаят върху какви сайтове. А две трети познават слабо, дори изобщо не познават контактите на децата си в социалните мрежи.
Колкото до родителите на блогъри, почти всеки втори е в неведение за съществуването на блога.
Почти 100% от френските родители познават софтуерите за родителски контрол, но само 40-50% от семействата са снабдени с тях. А и тези устройства си имат граници: смятани са за ефикасни до 70% срещу педопорнографските сайтове и до 50% срещу сайтовете, които подканят към употребата на наркотици.
Източник: bta.bg/site/lik
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
