Синдромите на компютърната мишка

Усещате ли как се променя мозъкът ви? Вие прекарвате поне 10 часа на ден с компютъра, мобилния телефон и телевизора. Те ви заливат с непрекъснат поток от информация.

Толкова много, колкото поколението преди вас е получавало за година. Нека не ви звучи пресилено, пише Димитрана Александрова в последния брой на сп. "Мениджър".

Помислете колко книги, вестници, списания трябваше да прочетете преди двайсетина години, за да научите това, което сега намирате само с написването на една ключова дума в мрежата.

Учените твърдят, че за 30 години обемът информация, поглъщанa от хората, се е утроил. Според изследване на Университета на Калифорния в Сан Диего обработваме към 100 хил. думи на ден, без да се броят разменените реплики, докато си бъбрим.

Те са еквивалентни на 34 гигабайта информация, които достигат до мозъка през очите и ушите, и той трябва да ги възприеме. Това провокира еволюция на мозъка и ще доведе до зараждане на нови нервни клетки и връзки. Преди да започнат структурните промени, потокът от информация обаче води до

пристрастеност към интернет, сравнима със зависимостите от алкохола, дрогата

или тютюна. От нея следват социални, психически и физически увреждания. Ортопедите дефинираха нова професионална болест - синдром на компютърната мишка. Това е възпаление на ръката, плешката и шията, което се появява вследствие на дългите часове, прекарани в щракане на бутона.

RSI (Repetitive Strain Injury) предизвиква силни болки и невъзможност да се работи. Затова лекарите препоръчват на всеки час раздвижване и малко гимнастика поне с ръката, която движи мишката.

Британски изследователи от Университета в Нюкасъл докладват за възраждане на рахита. Някога това е било заболяване на бедните, свързано с недостиг на витамин D заради лошо хранене и липса на слънце.

Сега е обратното - засегнати са хората, които работят в офиси, и деца от заможни семейства, които прекарват много време пред компютъра. Освен че уврежда костите, липсата на витамин D води до сърдечносъдови болести и диабет.

Медиците съветват да се обърне специално внимание на проблема

и да се яде повече храна, богата на витамина - например мазна риба като сьомга, скумрия, херинга.

Важно е да се прекарва и повече време на слънчева светлина. Изследвания доказват, че е от ключово значение да има пауза между пребиваването пред компютъра и лягането, защото иначе трудно се заспива и се спи неспокойно.

Американци установиха, че светлината на екрана променя биологичния часовник и потиска производството на хормона мелатонин, който регулира съня и бодърстването. Според психиатрите нарушенията на съня са един от сигурните симптоми на интернет зависимостта.

Учените все още не са приели общовалидна дефиниция на болестта. Става дума не просто за използване на компютър и интернет за работа, информация, забавление, общуване, а за цялостна промяна на личността -

човек започва да възприема виртуалния живот като реален.

Той прекарва цялото си свободно време в мрежата, развива болезнена привързаност и изпитва тревога дори когато за малко е лишен от връзка. В Германия например статистиката показва, че засегнати в различна степен са над 2 млн. души.

Онлайн зависимостта е официално обявена за заболяване в Китай, Американската асоциация на психиатрите се готви да направи това през 2012 г. Според правителството в Пекин симптомите са непреодолимо желание за влизане в мрежата, умствено и/или физическо изтощение, раздразнителност, разсеяност, нарушения в съня.

Всеки, който прекарва поне шест часа на ден пред компютъра и в продължение на три месеца има поне един от симптомите, е хванал болестта и трябва да отиде на психиатър.

Има и клиники за лечение. Там лекари пробваха да откажат пристрастените към мрежата, като им правят електрошокове, та се наложи Министерството на здравеопазването да забрани използването им. В САЩ има центрове, които изследват интернет зависимостта и я лекуват още от средата на 90-те години.

Все повече учени в света се занимават с проблема и емпирично установяват връзката между пристрастеността към мрежата и психичните заболявания. Според проф. Пайър Стийл от Университета на Калгари през интернет ерата те рязко са зачестили - преди от някаква форма на разклатена психика е бил засегнат един на 20, сега е всеки четвърти.

Проф. Джоузеф Ферари от Чикаго твърди, че онлайн манията влече към депресия. Изследване на учени от Кралския колеж в Лондон експериментално установи, че пристрастените към мрежата са пет пъти по-потиснати от останалите.

Д-р Вон Бел обаче казва, че тепърва ще изследват кое е първото - дали депресираните търсят утеха в интернет, или интернет причинява депресивните им състояния. В друго изследване д-р Арик Сигман посочва, че преди 20 години британците са общували на живо повече от шест часа на ден, а сега - около два часа. Биологът изтъква, че

контактите през мрежата променят не само социалните, но и физиологичните процеси,

например отслабват имунната система. Учени от института "Кинси" пък предупредиха, че мрежата променя и сексуалността. Смята се, че порнозависимостта е от често срещаните интернет зависимости.

Обяснението е, че общуването на живо изисква да се полагат усилия, за да се покажат партньорите в най-добра светлина, и въпреки всичко разочарованията не са изключени.

Технологиите позволяват на всеки да си създаде еротичен идеал и да получи богат чувствен опит от виртуалния секс, но това разрушава нормалната сексуалност и може да доведе до импотентност, обяснява директорът на института Джулия Хеймън.

В развитите държави все повече стават центровете и неформалните организации за лечение и взаимопомощ на интернет зависимите. Също като при алкохолизма и наркоманиите първата стъпка е пристрастеният да признае проблема си. Обикновено това се случва, когато бъде

уволнен от работа, защото не може да се съсредоточи заради изтощение

или да се удържи в офиса да не се занимава с онова, което най-много го привлича в мрежата.

Също както при традиционните зависимости, пристрастените създават проблем на мениджърите. Специалистите твърдят, че един от сигурните признаци е например дългото оставане в офиса след работно време - човекът предпочита да не е на място, където близки или приятели ще му пречат на манията.

Разсеяността и раздразнителността също са показателни. Съветът е зависимостта на служителя да не се подценява, защото вероятността тя да се задълбочи е по-голяма, отколкото да отшуми.

Добре е прекият шеф или специалистът по човешки ресурси да опитат да идентифицират проблема в дипломатичен разговор и да помогнат за преодоляването му, като отдалечат човека от компютъра или поне му възложат работа, която не изисква влизане в мрежата, за да го предпазят от изкушения.

Ако нищо не помогне, не трябва да има скрупули - макар и жертва на много по-модерна зависимост, интернет маниакът може да бъде точно толкова опасен в офиса, колкото и алкохоликът. Поне докато човешкият мозък не еволюира, за да изравни реалното и виртуалното.