Как социалните мрежи правят пари

Сега, когато социалните мрежи са голям бизнес, какво могат да направят компаниите, за да превърнат безплатните услуги в реални пари - на този въпрос отговаря Ел Джи Рич от Би Би Си.

През последния месец американските потребители на "Фейсбук" се радват на избрана колекция от кино хитове на "Уорнър брос", които могат да се гледат на сайта за около 4 долара.

"Фейсбук" прибира 30% от тези пари, до голяма степен подобно на "Епъл" и техния онлайн магазин за приложения.

Има над 400 приложения и игри, с които 500-те милиона потребители на сайта могат да се отдадат на харчене.

Лесно е да се разбере как могат да се трупат печалби - според оценка, направена наскоро, стойността на "Фейсбук" е около 50 млрд. долара - повече отколкото "Уорнър брос" и почти два пъти колкото компютърния гигант "Дел".

Рекламите са душата на повечето успешни начинания в интернет,

а в някои отношения социалните мрежи са проектирани като машини за правене на пари.

"Тъй като вие създавате съдържанието - и то безплатно, единственото, което тези социални мрежи трябва да направят, е да сложат рекламите до него.

Няма разходи като в един вестник, да кажем - да се плати на журналистите да пишат статии и след това рекламите да бъдат поднесени до тях", обяснява Пол Лий от "Делойт рисърч".

От решаващо значение обаче е, че парите се генерират от показвания на реклами и кликвания. Опитът показва, че ако потребителите не получат преживяването, което искат, те просто се махат.

"Този модел започна със "Френдстър". По-късно той малко или повече бе заменен от "МайСпейс", а той от своя страна от "Фейсбук".

Въпросът е дали "Фейсбук" ще остане на върха? Досега изглежда успява", коментира Джефри Ман от компанията за технологични изследвания "Гартнър".

Отварянето към реалния свят

е една от мерките, чрез които "Фейсбук" се опитва да гарантира своето дълголетие.

Британският увеселителен парк "Алтън Таурс" например организира събитие, на което човек може да присъства, само ако "уведоми" "Фейсбук", че е пристигнал, като е използвал тяхната услуга за геолокация Deals.

Обещанието за свързване на хората с продукти прави социалните мрежи привлекателни за рекламодателите и "Фейсбук" предоставя терен това. Потребителите се регистрират през своите мобилни телефони и в замяна получават специални предложения.

Това е подобно на "Фоурскуеър" - друга мрежа, която неотдавна влезе в партньорство с "Американ Експрес". Хората се регистрират, като посетят дадено място, за което получават отстъпка от цената там.

В много отношения тази концепция чисто и просто е

продължение на идеята за таргетирана реклама,

която винаги е съществувала при онлайн медиите. А това, което човек споделя в своя профил, дава на рекламодателите цел, към която да се стремят.

Има обаче някои притеснения относно как точно работи това.

"Можете да насочите рекламата си към мен като 38-годишен жител на Уондзуърт, който харесва футбола, но можете да я насочите към всички мъже във Великобритания, които харесват футбола.

Т.е. рекламата може да бъде насочена към много широк или много тесен кръг хора", казва Стивън Хейнс, управляващ директор в британския филиал на "Фейсбук".

За хората, които не са добре запознати със социалните мрежи, това може да звучи малко плашещо.

Донякъде разбирам това, но мисля, че ако предоставяме на потребителите уместна реклама, която е насочена точно към тях, те всъщност я посрещат по-благосклонно в сравнение с традиционното натрапване на реклама, казва Хейнс.

Ако да показвате пред всички какво харесвате ви се струва прекалено, има начин да се справите с този проблем. В случай че промените настройките на профила си,  всички ще виждат какво харесвате или препоръчвате.

Ако решите да не го правите, тогава на практика се ангажирате с

необикновено силна форма на рекламиране

на съответния продукт пред всички свои приятели във "Фейсбук".

"Когато рекламите имат социален контекст, когато можете да видите реакциите на вашите приятели към дадена търговска марка, тази реклама е много по-успешна.

Ние обаче никога няма да предоставим на рекламодателите подробности за индивидуален човек. Ще кажем, например, че има 10 млн. души на възраст между 18 и 24 години, които са включили футбола в своя списък с интереси", добавя Хейнс.

При целия шум с личната неприкосновеност онлайн повечето потребители не изглеждат прекалено разтревожени, стига да имат полза.

Хората са готови да предоставят част от своите данни без твърде много усилия, когато

в замяна на това получават безплатна услуга,

казва Лий.

Някои мислят, че количеството информация, което разкриват, е твърде голямо, но те са малцинство, смята той.

В момента обаче са предложени няколко законопроекта - в ЕС, а също така в САЩ и Канада, за да бъде гарантиран правилният баланс между количеството информация, което се предоставя, и степента, при която става прекалено очевидно каква информация предоставяме, казва допълва той.

В "Туитър", една от най-известните социални мрежи, сега се бълват 1000 съобщения в секунда. Компанията бе оценена на около 8 млрд. долара на неотдавнашен търг.

Рекламодателите могат да купуват привилегировани туитове, но сега социалната мрежа има да се похвали с нещо друго - сериозното количество данни, което се събира за нас.

"Туитър" лицензира целия поток от информация,

с която разполага - нещо, което те наричат "пожарникарски маркуч", обяснява Ман.

Всяко съобщение, което бива изпратено, може да бъде използвано от компании като "Майкрософт" и "Гугъл", за да бъде анализирано за какво говорят хората точно сега, кои са най-обсъжданите теми.

Компанията "Гнип" издава за ползване само на част от тази база данни "лицензи", достъпни за всички останали. Само половината от "пожарникарския маркуч " обаче струва 360 хил. долара.

Вероятно това е само началото.

Следващият етап от търговията чрез социалните мрежи няма да е продаването на реклами, а вероятно ще е взимане на комисион за продукти, продадени в резултат на направените от потребителите препоръки, прогнозира Лий.

За едно можем да бъдем сигурни, когато става дума за социалните мрежи от всички видове - никога няма да има един-единствен модел, който да работи за всички, подчертава обаче той.

Друго, за което можем да сме сигурни обаче, е, че не всички от нас ще бъдат доволни да са част от този процес.