Бъдещето на виртуалната реалност

Б лагодарение на виртуалната реалност вече може да изкачите най-високите върхове или да посетите най-красивите плажове – и то без да напускате дома си. Е, изживяването трудно може да се сравни с истинска ваканция, но в настоящите условия е привлекателна алтернатива.

Какво представлява самата технология? Тъй като нашите очи не са плътно прилепени едно до друго и между тях има разстояние, картините, които вижда едното от тях, са малко по-различни от тези, които възприема другото. Именно благодарение на тази разлика ние можем да преценим колко далеч е даден предмет. Виртуалната реалност използва това, прожектирайки различни изображения на двете ни очи, което създава чувството за триизмерно пространство. Тази технология се развива изключително бързо и някои нововъведения са наистина изумителни.

 Да победиш страха си от височини

Виртуалната реалност може да помогне на хората, които се боят от височини, смятат учени, създали специално приложение, използващо тази технология. То симулира изкачването на 10-етажна сграда, като на всеки етаж потребителят е подлаган на различни тестове, за да се оценят неговите реакции. Проведените изпитания на приложението са обещаващи. При десетки доброволци, имащи фобия от височини, се забелязало леко подобрение на състоянието, благодарение на времето, което прекарали във виртуалната реалност.

Can VR help cure a fear of heights? 🤔 Dr Alaine Gregoire investigates... #TrustMeImADoctor pic.twitter.com/uQLZ1YbX2F

— BBC Two (@BBCTwo) January 8, 2020

„С помощта на това приложение, хората с този проблем могат да посетят места, които по принцип биха ги ужасили. По този начин те изграждат спомени, че са покорили някакви височини, но това не ги е застрашило по никакъв начин“, отбелязва психологът Даниъл Фрийман от Оксфордския университет. „Виртуалната терапия може да е добра новина за хората, които страдат от обикновени фобии, но все още не е ясно дали тази технология може да бъде приложена и за пациенти с по-сериозни психични заболявания“, отбелязва на свой ред психологът от университета в Съсекс Марк Хауърд. Според него, към настоящия момент технологиите просто не разполагат с потенциала да заместят професионалните психотерапевти.

Виртуалната реалност като заместител на болкоуспокояващите лекарства

Използването на виртуалната реалност като заместител на болкоуспокояващите всъщност не е нещо ново. Технологията има потенциала да разсейва пациентите по време на посещение при зъболекаря или да се справя забележително добре с т. нар. „фантомни болки“. Някои учени смятат, че виртуалната реалност може да бъде приложена и при по-тежки случаи на хора, страдащи от хронични болки. „Ако това бъде доказано, тази технология може да се превърне в по-евтина и безопасна алтернатива на някои болкоуспокояващи медикаменти“, отбелязва психологът Сам Хюз. Той е част от екип, изследващ костните и мускулните болки. Проведено от тях изследване показва, че виртуалната реалност може да помогне на хора, страдащи от ишиас.

Virtual reality eyed as a replacement for some painkillers https://t.co/OQ1gN9Ao03 #VirtualReality #VR pic.twitter.com/Y9rjMLBdZr

— Necio (@Necio_news) July 30, 2016

„Резултатите са интригуващи, но броят на доброволците, взели участие в изследването, е твърде малък. По тази причина засега не бива да избързваме със заключенията. Трябва да бъдат извършени още тестове“, смята Луана Колока от университета в Мериленд. Според нея, един от основните въпроси, на които трябва да бъде даден отговор, е какви конкретни промени настъпват в начина, по който тялото и мозъка възприемат болката по време и след терапия с виртуална реалност. „Освен това трябва да бъде изследвано дали по-продължителното използване на тази технология може да доведе до дълготрайно намаляване на хроничните болки, които някои от нашите пациенти изпитват“, добавя Колока.

Виртуално докосване

Едва ли има човек, който обича да се буди рано сутрин от неприятния звук на неговия будилник. Представете си, че вместо да се опитвате да намерите бутона за изключване, просто махвате с ръка и той спира да звъни. Звучи като идея, излязла от страниците на някой научнофантастичен роман, нали? Всъщност, реализирането й е много по-близо, отколкото предполагате. От години учените изследват как ултразвуковите вълни могат да бъдат използвани за симулирането на докосване. Ние не можем да ги чуем, но те са достатъчно мощни, за да окажат натиск върху кожата ни. „Създаването на будилник с виртуален бутон, който се носи във въздуха, на пръв поглед изглежда невъзможно, но това изобщо не е така“, отбелязва инженерът Срирам Субраманиян от университета в Съсекс. Той и неговите колеги вече са създали първите виртуални и триизмерни предмети, които могат да бъдат „докоснати“.

We had a great time at #WorldHaptics2019 in Tokyo last week, where participants were able to interact with a bio-hologram beating heart using a @magicleap headset, with @Ultrahaptics mid-air #haptics and @leapmotion's hand tracking device. #ForTheFuture of #Healthcare pic.twitter.com/LuPKZDPiq7

— SoftServe (@SoftServeInc) July 18, 2019

Том Картър е учен, работещ в екипа на Субраманиян. Той смята, че днешната тъчскрийн технология е твърде ограничаваща и мечтае за бъдеще, в което хората използват електронни устройства с жестове, без дори да се налага да ги докосват. „Потенциалните приложения са безбройни. Невероятно е какво бихме могли да постигнем“, смята Картър. Субраманиян и неговият екип представили първия си прототип на виртуален предмет, който може да бъде докоснат, още през 2013 г. За създаването му те използват 320 преобразувателя, свързани с компютър. Те създали илюзията за предмет, носещ се във въздуха. Последвали още няколко успешни опита, като всеки следващ бил по-сложен и впечатляващ от предишния. „Започнахме с поредица от провали, но сега разработихме ултразвуков лъч, с помощта на който можем да местим предмети. Благодарен съм за всичките ни неуспехи. Истината е, че без подобни провали науката няма как да се движи напред“, отбелязва Картър.

Учени работят по технология, която да замени тъчскрийна

Как от коронавируса се ражда новият световен ред

Какви ще са технологиите през новото десетилетие