Завръщане в миналото със Suzuki Jimny (тест драйв)

Щ е го кажа веднага: Jimny има много косури, най-големият от които е поведението му на асфалт. В интериора е тясно, багажник няма, но това е кола, която спечели дори съпругата ми, а тя обича комфорта, големите кросоувъри и многото пространство. Не знам как, но вече подозирам, че Jimny има някаква супер сила и скоро може да го видим във филм на Marvel: той се сприятелява с всички.

А тази му супер сила си има последствия: в момента Jimny е серийният автомобил, за който се чака най-много. Забравете за Tesla Model 3, хората на Илон Мъск влязоха в коловоза и започнаха да изпълняват поръчките си, но за Jimny се чака по година! Да, няма лъжа. Явно японците са подценили потенциала на модела, като в Германия дори бе забранена рекламната му кампания. Но това Не пречи на най-запалените офроуд фенове у нас да си платят капарото и да чакат своя автомобил да пристигне от Косаи, Япония.

И защо не, Jimny е много по-привлекателен от Jeep Renegade и не по-малко атрактивен от Mercedes G-Class (но 5-6 пъти по-евтин). Jimny е едно от тези дизайнерски вещи, които пожелаваш от пръв поглед. Той е аналог на бума, който предизвика Fiat 500 при дебюта си, а за офроуд феновете е това, което е буквата „i” за милениалите върху нов продукт на Apple.

В крайна сметка говорим за автомобил, който догодина ще навърши 50, история, доста по-дълга от тази на G-Class. През 1970 г. се ражда първото поколение Jimny, известно като LJ10 (Light Jeep): първият сериен кей-кар със задвижване на четирите колела. За качествата на автомобила говори и фактът, че предходното поколение на модела остана на пазара цели 20 години!

ВИЖТЕ SUZUKI JIMNY В ДЕТАЙЛИ

Зад волана на Suzuki Jimny

13 снимки

За тези две десетилетия в автомобилната индустрия разцъфтяха три тенденции: SUV, даунсайзинг и ретро. Оттук идва логичното заключение: Jimny е абсолютно гениален ход.

BMW М850i Coupe предлага рога на изобилието (тест драйв)

Mercedes-AMG C43 Coupe е липсващото звено (тест драйв)

Не си падам по геометрията (макар да завърших математическа гимназия), но в този конкретен случай се влюбих в уравнението Jimny. Сравненията със законодателя G-Class не са случайни, а мнозина го наричат „малкото кубче“. Новият модел е запазил ръбестите си форми, както и характерната си радиаторна решетка, кръглите фарове, високия преден капак, почти вертикалното челно стъкло, големите „вежди“ на калниците, задължителните защитни скари отдолу, а резервната гума продължава да е монтирана отвън на вратата на багажника (образно казано, защото такъв няма).

А какво да кажа за интериора! Той е толкова далеч от усещането за лукс, динамика и спорт, каквито усетих преди седмици в BMW M850i xDrive, колкото далеч е щампата Made in Japan от тази Made in China. Но всичките му дребни косури създават усещане за привързаност и спомени за вече отдавна отминали времена. Времена, към които ме върна именно Jimny. Времената, когато автомобилът просто трябваше да вози хората, да носи удоволствие, да създава връзка с човека, да бъде здрав, надежден, да минава навсякъде, а не да е натъпкан с 10 радара, 4-5 камери, 13-инчови сензорни дисплеи, да се движи сам и да не носи никаква емоция.

А емоциите започват още с вида на гумените „ботуши“ на двата лоста – скоростен и този на раздатъчната кутия. Първият е висок като патерица и вибрира при подаване на газ. На вратите няма никакви бутони, защото те са супер тънки, а в джоба на вратата може да сложиш само смартфон. Двете седалки са разделени с „тунел“, а по таблото има декоративни шестограми. Пред предния пътник има дръжка, пластмасите са твърди, а багажник на практика липсва. Има и всички задължителни за всеки модерен автомобил елементи: многофункционален волан, сензорен дисплей, системи за подпомагане на управлението, системи за безопасност… Но пътуването назад във времето бе незабравимо преживяване за мен, още повече, че тази година празнувам две десетилетия, откакто се занимавам с автомобилна журналистика.

Mazda 3 е различният образец за подражание (тест-драйв)

VW T-Cross: Polo(во) съзряване (тест драйв)

Пътуването във времето продължава и с най-важния факт: Jimny стъпва върху стоманена рама, а в нормални условия задвижващи са задните колела! Това предполага, че автомобилът е предназначен за най-активните автомобилисти, които прекарват всеки възможен момент облечени в Gore-Tex и обути с гумени ботуши, а чай не са пили в порцелан от години. Това не е автомобил за позьорски селфита на къмпинга или след часа по пилатес. Това е инструмент. Инструмент, с който може (и трябва) да отидеш навсякъде в природата.

Проблемът е един: асфалтовият пробег до първия завой извън пътя трябва да е много кратък. Моят не беше. След малко над 100 км по асфалт, от които 70-80 по магистрала „Хемус“, изпитах страх. Jymny не е кола за магистрала, още повече за някоя от нашите въолнообразни подобия на магистрала. Той се клати, нестабилен е, шумен е, а луфтът на волана е огромен. За да се чувстваш комфортно, трябва да караш с максимум 100 км/ч, но така ставаш плячка на камионджиите. Аз вдигнах 140 км/ч (по заводски параметри максималната е 145) и почувствах истински страх, а жена ми се разкрещя.

И аз крещях, но на черен път. Под Кремиковския манастир има идеални такива, където влязох в ролята на пилот от Baja 1000. Газ до дупка и истински кеф. Без страх от някаква механична повреда, без страх да не счупя нещо, да не надраскам боята (която задължително трябва да е това отровно зелено с черен покрив, за които трябва да доплатите 1490 лв., но си струва).

Kia Proceed разчупва стереотипите в скучния комби сегмент (тест драйв)

Audi Q8 е като катедрала на колела (тест драйв)

Но и на тежък терен Jimny е отличник. На първо място отбелязвам просвета от 210 мм. Следва рамата, задвижването на четирите колела AllGrip Pro и раздатъчната кутия. Да, нама блокируеми диференциали, но има бързи и бавни предавки. Предният ъгъл на преодоляване е 37 градуса, задният е 49 градуса, а ъгълът на рампата между осите е 28 градуса. Всичко това прави Jimny истински всъдеход, каквито на пазара почти липсват, а ако ги има, те са 4-5 пъти по-скъпи.

Задвижването е поверено на 1,5-литров атмосферен бензинов двигател, чиято мощност е само 102 к.с. Този факт налага да го държите във високите обороти, но пък работата със скоростния лост (има и автоматик, но с четири предавки) е още едно от онези неща, които те връщат във времето и те карат да се подсмихваш. Предавките са много къси и на магистрала му трябва 6-а, но пък за офроуд късите предавателни числа са идеално настроени.

Не знам колко секунди са необходими за ускорение до 100 км/ч, но са доста. Затова пък знам със сигурност, че е изключително маневрен в града (радиус на завой от само 4,9 м). Както при всеки друг модел на Suzuki, не спирам да се удивлявам от ниското тегло. Да, този автомобил е супер компактен, но и тежи едва 1090 кг, което се отразява на разхода му. Със 120-140 км/ч на магистралата ми показваше 6,8 – 7,0 л/100 км.

Jimny е супер привлекателна, непретенциозна противоотрова за всеки безличен кросоувър, с каквито са залети шоурумовете на много марки. Не очаквайте финес и ще се влюбите в него. Притежава онова излъчване и специфични черти от характера, които ме накараха да се влюбя от пръв поглед. Това е най-различният автомобил от всички, които съм карал през последните 10 и повече години, а те не са никак малко.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Suzuki Jimny

Размери

Дължина, мм: 3645

Широчина, мм: 1643

Височина, мм: 1725

Междуосие, мм: 2250

Тегло, кг: 1090

Двигател

Тип: редови, 4-цилиндров, атмосферен

Работен обем, куб. см: 1462

Макс. мощност, к.с. при об./мин: 102 при 6000