VW Tayron запълва голяма празнина (ВИДЕО РЕВЮ)

П редходното поколение на Tiguan предлагаше 7-местната версия Allspace. Поколенията се смениха, VW остана без SUV със 7 места, затова беше абсолютно необходимо това да се поправи. Но вместо нов Allspace, VW извади напълно нов модел – Tayron.

Името му се появи още през 2018 г., но моделът бе предназначен само за Китай. Сега компанията реши да го ползва за наследника на Allspace в Европа. Готиното в случая е, че Tayron е много повече от опция за данъчен кредит, ако бъде закупен на фирма. Не, моделът предлага много повече, например цели 7 опции за задвижването, включително и любимата на мнозина българи: 4х4, дизел и автоматик. Предлага и възможност за движение само на ток, премиум усещане, предлага от всичко за всеки.

От дизайнерска гледна точка нещата отпред са ясни, моделът следва стриктно дизайнерския език на Tiguan. Имаме осветено лого, разбира се светещата светодиодна ивица, която е част от светлинния подпис и LED фарове от базовото ниво на оборудване. Но този модел от снимките е далеч от базата, това е R-Line изпълнение, към което родният вносител е налял обилно с черпака, както се казва, още много допълнителни екстри.

Зад волана на VW Tayron

17 снимки

Сред тях няма как да подмина матричните HD фарове с 38 400 светодиода, по 19 200 на фар. С моите 5-диоптрови лупи на очите това е екстра, която абсолютно винаги препоръчвам. Иначе моделът се предлага с 9 цвята, един специално за Tayron (ултравиолетов металик, какъвто е този екземпляр) и една бяла перла, както и още 5 металика.

За модела се предлагат 4 размера на джантите (17, 18, 19 и 20 цола), като в случая тези на тестовия автомобил с 20-ки. Клиентът може да избира измежду цели 11 дизайна на предлаганите джанти. Тъй като говорим за R-Line оборудване, то се изразява и в контрастиращия черен гланц, алуминиевите релси на покрива, затъмнените задни стъкла.

Но най-важното, което моментално разграничава Tayron и Tiguan, са размерите. Този автомобил е дълъг 4,79 метра, което е с 25 см повече от Tiguan. Междуосието му е удължено с 11 см до 2,78 м, широчината и височината са с малко, но също по-големи. И всичко това е направено с една единствена цел: отваряне на място за две допълнителни седалки.

Подобно на предницата, отзад също имаме светещо през нощта лого, както и светлинен блок през цялата широчина на задницата. Но основното в тази кола е обемът. При 5-местната конфигурация багажникът е с обем 885 литра, достигайки 2090 л при сгъване на втория ред седалки.

При 7-местната конфигурация цифрите са съответно: 850 л при сгънат трети ред, 345 л при вдигнати облегалки на третия ред и до 1905 литра до облегалките на първия ред. И трябва да кажа, че предишният 7-местен автомобил, който представях – Toyota Land Cruiser – е с по-големи външни размери, но при него при изправяне на облегалките на третия ред не оставаше никакво място, докато тук имаме достатъчно за 2-3 куфара.

Интересен елемент е електрически прибиращият се теглич (опция), благодарение на който с Tayron може да се тегли прикачен товар до 2,5 тона.

Трябва да отбележа, че двете допълнителни седалки също са опция, която струва малко над 1700 лв. с ДДС, като се предлага за бензиновите и дизеловите версии, но не и за плъг-ин хибрида. Важното е, че тази опция дава възможност на фирмите да ползват данъчен кредит, както вече стана ясно.

Иначе седалките на втория ред имат ход по дължина на релсите от 18 см. По този начин се отваря място за задните седалки или повече товарен обем, обратно, дават прещедро място в областта на краката на пътниците на втория ред, ако не се налага да се ползва максималният обем на багажника. Пътниците разчитат още на накланящи се облегалки, подгрев на двете външни седалки, щори и мултифункционален подлакътник.

Отпред, но това важи и за целия интериор, Volkswagen е искал да предложат на клиентите си премиум усещане чрез простор, качествени материали и изработка, както и много екстри. И допълнението, че производството на модела се извършва във Волфсбург, да не се заблуди някой, че китайските корени на името значат и китайско производство.

Първото, което веднага се набива на очи, е дигитализацията и липсата (почти) на физически бутони. Второто не е плюс, напротив, но VW сами признаха, че в бъдеще ще започнат да връщат физическите контролери, тъй като те предлагат по-интуитивен контрол.

Иначе, 10-инчово приборно табло и 15-инчов „телевизор“, който е опция и надгражда над стандартния 12,9-инчов. За разкош имаме и Head-up дисплей. Водачът може да избира между 6 атмосфери (Joy, Nature, Energetic, Minimal, Me, Individual) чрез 30-цветното амбиентно осветление.

Естествено, няма как да подмина кожения салон "Varenna", както и ергономичните предни седалки Plus, които имат климатизация и 10-камерен точков масаж с различни масажиращи програми. Не мога да подмина и контролера за силата на звука. С едно натискане върху него се преминава към възможността чрез него да избирате режимите на задвижване.

Приятната атмосфера в интериора се допълва от осветена облицовка на таблото и вратите, 3-зоновия климатроник, аудио системата Harman-Kardon със 700 вата мощност. Не мога да пропусна отваряемата панорама над главата ми, както и двете безжични зарядни за смартфон.

Рогът на изобилието ще откриете и под предния капак. Volkswagen предлага от пиле мляко като в доброто старо време. В основата е 1,5-литров бензинов двигател със 150 к.с. и предно. След това е 2,0-литровият TSI агрегат с 204 и 265 „коня“, като и двете версии са с 4 задвижващи колела.

Още по-интересното: имаме 2,0-литров дизел със 150 к.с. на предно. Има и любимата на мнозина българи формула: дизел, автоматик и 4х4. Параметрите са 193 к.с. и 400 Нм въртящ момент. Именно в тази конфигурация е тестваният автомобил.

GWM Wey 05 променя стереотипите (ВИДЕО РЕВЮ)

Dacia Bigster нахълтва с шут в C-SUV сегмента (тест драйв)

Но VW не спира дотук, защото потенциалните клиенти могат да избират и между плъг-ин хибрид, който, за разкош, се предлага с две нива на мощността – 204 и 272 к.с. Моделът комбинира 1,5-литров ДВГ, в единия случай 150, във втория случай 177 к.с., предноразположен електромотор със 116 к.с. и литиево-йонна батерия с нетен капацитет 19,7 kWh. Резултатът е, че Tayron предлага пробег на ток по цикъла WLTP от 117/119 км. Но и двете версии са с предно предаване, а не 4х4. Плюсът, освен големия пробег на ток, е възможността да се зарежда батерията на бърза DC станция с мощност 50 kW.

Зад волана първото впечатление, което прави Tayron, е обраните до минимум паразитни шумове. Да, имаме дизел, чиято работа се чува, но далеч по-ненатрапчиво отколкото беше в предишната дизелова кола, която тествах, а именно Toyota Land Cruiser. Но паразитните шумове са подтиснати оптимално чрез използването на 3-пластово акустично челно и предни странични стъкла, които намаляват с до 4 dB шумовете от движението.

Макар да подобряват постоянно софтуера, VW продължават да носят критики именно заради него. В този случай той върши без проблеми основните си задачи, но не е сред еталоните в индустрията, затова и германците ще залагат в бъдеще на софтуера на Rivian.

На мен ми харесва бутона за бърз достъп до системите за подпомагане на водача, от където лесно и бързо мога да изключи предупреждението за превишаване на скоростта и поддържане лентата на движение.

Интерес представлява адаптивното окачване DDC Pro с двуклапанна система. В Tayron, за пръв инженерите са добавили специална част, която трябва да повиши комфорта. Това става чрез намаляване на вибрациите по време на движение. Иначе, чрез превключвателя на централния тунел се избират режимите на задвижване: Comfort, Eco, Sport и Individual, но тъй като тестовият автомобил е 4х4, на мое разположение имам още режими Offroad и Snow.

В нормални условия, например при движение в града, на сухи пътища или без изисквания за максимално натоварване, системата 4MOTION подава въртящ момент само към предните колела, за да се пести гориво. При подаване на газ, промяна на сцеплението или при странично ускорение, тягата се разпределя и към задния мост посредством многодисков съединител и карданния вал. При желания водачът може да активира постоянно 4х4 чрез включване на режим Offroad или Snow.

Малко цифри. Тази версия тежи по заводски параметри 1824 кг. Ускорение до 100 км/ч отнема 8 секунди, което не е никак зле за дизел и подобно тегло, а средният разход 6,2 – 6,4 л/100 км. За да видя как се държи и на магистрала, отскочих до Пловдив. До Града под тепетата бях повече от културен, заради което стигнах до 7,5 л/100 км. На връщане съпругата ми нещо ми беше вдигнала кръвното, затова и на борда бяха отчетени почти 10 л/100 км, но с въвеждането на тол камерите за средна скорост, нито съпругата, нито каквато и друга причина няма да е извинение, защото между София и Пловдив ще има 4 или 5 отсечки за измерване на средна скорост.

Ще продължа с цифрите, сега свързани с цените. VW не може да се похвали с ниски такива, но в този случай ситуацията е обратна. Наскоро правих подробни ревюта на Toyota Land Cruiser и Mazda CX80, но и двата модела са доста по-големи като външни размери. Затова най-близко като размери е Hyundai Santa Fe с неговите 4830 мм срещу 4792 мм на Tayron. Най-евтината 7-местна версия на Santa Fe е 104 300 лв. с ДДС по каталог. От другата страна е Tayron, чиято най-висока каталожна цена е 104 362. Добавям 1700 лв. за двете допълнителни седалки и цифрата става 106 000. Разликата е 2000 лв., но между най-евтиния Hyundai и най-скъпия VW. Да, Santa Fe е хибрид с 215 к.с., но е по-бавен от този конкретен модел, предлага по-малък багажник, а разходът е идентичен – по 6 л/100 км.