П рез 1945 г. Червената армия взима всичко, до което се докопва в Германия. Но, макар да разполага с чертежите на Фердинанд Порше, най-добрият опит за копиране на Porsche е небезизвестният ЗАЗ. Затова не е учудващо, че докато на соленото езеро в Боневил, Юта, автомобилни инженери и ентусиасти гонян границата от 500 км/ч в следвоенния период, в СССР битката е за достигане на 300 км/ч. На всеки опит и стремеж за постигане на някакво постижение трябва да бъде отдадено заслуженото, затова ви предлагаме пет от скоростните рекордьори на СССР.
ГАЗ-ГЛ-1
През 1938 г. е създаден състезателният автомобил ГЛ-1, ръководител на проекта е Евгений Горковский. Проектът е одобрен от партията, след като Михаил Громов (Герой на съветския съюз) развива скорост от 141,565 км/ч с подарения му Cord-812.
Откритият ГЛ-1 използва шасито и двигателя на ГАЗ-М-1. Монтирани са нови клапани и глави на цилиндрите, благодарение на което мощността е увеличена от 50 на 65 к.с. Максималната скорост, която ГЛ-1 развива, е 147 км/ч.
Закритият ГЛ-1 (на снимката) е разработен през 1940 г., като за основа се използва по-мощната версия ГАЗ-М-11. От 3,4-литровия мотор са извадени 100 к.с., благодарение на които на 22 септември 1940 г. са развити 161,87 км/ч. Това е рекорд в границите на СССР за довоенни автомобили.
Харков-6
Макар след Втората Световна да си „приватизират” документацията за състезателните автомобили на Auto Union, никой не прави опит да създаде скоростни рекордьори. Освен Владимир Никитин, който сам, използвайки ходовата част на М-1 и двигател от „Победа”, конструира автомобил, който в последствие ще стане рекордьор на СССР.
Първият опит за рекорд с „Харков-6” е направен през 1952 г. Скоростният рекорд на СССР е подобрен, но конструкторът не е доволен. На следващата години той монтира в автомобила две турбини (вместо първоначалната една) и прави нов опит. През декември 1953 г. той развива 282 км/ч, подобрявайки скоростния рекорд в рамките на СССР.
Пионер-2М
Отговор на предизвикателството на Никитан идва от Москва. В Московския градски автоклуб е създаден автомобилът „Пионер”. За основа е взет друг рекордьор – „Харков Л-1” (218 км/ч). Монтирани са две газови турбини с по 50 к.с., които осигуряват огромен въртящ момент в голям оборотен диапазон.
Първият пробег на „Пионер” се състои през 1961 г., но без особени резултати. Година по-късно се появява „Пионер-2М”, чиито газови турбини за модернизирани и генерират по 67 к.с. Резултатът е, че той постига скорост от 311,4 км/ч. Този рекорд не е официално признат в СССР.
ХАДИ-9
Реактивната тяга ражда ХАДИ-9 (от Харьковский Автомобильно-Дорожный Институт), задвижван от двигател на МиГ-19. Конструктор е отново Никитин, подпомаган от преподаватели и студенти в института.
Този „автомобил” обаче така и не успява да направи пробег. Сухото езеро Баскунчак е превърнато в кариера, като не е намерена друга, достатъчно дълга полоса за излитане и кацане. Очакванията са, че автомобилът бе могъл да ускори до 800-1000 км/ч.
Макар и да не прави опит за рекорд, ХАДИ-9 участва в руския филм „Скорост”, в който играе ролята на автомобила „Игла-09-SR”.
Говори се, че по време на снимките е била развита скорост над 400 км/ч, но това не е документирано.
ХАДИ-13 ЕМ
Срещу името на Никитин стои и проектът ХАДИ-13 ЕМ, който е рекорден електромобил. За източник на енергия се използват 10 сребрено-цинкови батерии. Шасито е изработено от стоклопласт. Общото тегло на колата е 350 кг. През 1977 г. той развива 161,7 км/ч, но също не е приет като официален рекорд.
Четете още:
Nissan Qashqai празнува 10 години лидерство сред кросоувърите
Африканският Франкенщайн е кръскоска между M3, TT и GT-R
Оценка „слаб” за Mustang в краш тестовете на Euro NCAP
